Ти си онова, което вярваш, че си.
Недей да си повтаряш като онези хора, които вярват в „позитивното мислене“, че си обичана, силна и способна на всичко. Не е необходимо да казваш това, защото ти вече го знаеш. А когато се съмняваш — смятам, че често се случва в този стадий на развитие, — направи каквото ти предложих. Вместо да се опитваш да се изкараш по-добра, отколкото мислиш, че си, просто се смей. Надсмивай се над грижите и съмненията си. Гледай с насмешка на притесненията си. Отначало е трудно, но постепенно ще свикнеш.
Сега се върни и отиди при хората, които смятат, че знаеш всичко. Убеди се, че те имат право. Понеже всеки от нас знае всичко, само трябва да повярва.
Вярвай.
Групите са нещо много важно. Казах ти го в Букурещ, когато се видяхме за първи път. Тъй като те ни задължават да ставаме все по-добри. Ако си сама, можеш просто да се надсмиваш над себе си. Но когато си с други хора, ще се смееш и после веднага ще направиш нещо. Групите ни предизвикват. Групите ни дават възможност да разберем в какво сме силни. Групите пораждат колективната енергия, чрез която много по-лесно се достига до екстаз, защото той е заразен.
Ясно е, че групите могат и да ни погубят. Но това е част от живота. Така е устроен човек — да живее с другите. И ако някой не е успял да развие добре инстинкта си за оцеляване, значи не е разбрал нищо от онова, на което го учи Майката.
Ти имаш късмет, момиче. Една група те моли да я научиш на нещо, а това ще те превърне в учителка.
Херън Райъщ журналист
Преди първата си среща с актьорите Атина дойде в дома ми. Откакто публикувах статията за Сара, беше убедена, че я разбирам, нещо, което не беше съвсем вярно. Единствената ми цел беше да привлека вниманието й. Въпреки че се опитвах да приема, че има и някаква невидима реалност, способна да влияе върху живота ни, единствената причина, която ме тласкаше към това, беше любовта. Любов, която не приемах, но която продължаваше да се развива едва доловимо и в същото време пагубно.
А аз се чувствах добре в кожата си, по никакъв начин не исках да променям нещата, макар че бях подтикван да го правя.
— Страх ме е — каза тя веднага щом влезе. — Но трябва да продължа напред и да направя онова, за което ме молят. Трябва да повярвам.
— Ти имаш голям житейски опит. Учила си се от циганите, от дервишите в пустинята, от…
— Първо, не е точно така. Какво значи да се учиш — да натрупваш познание ли? Или да променяш живота си?
Предложих й вечерта да излезем, да вечеряме и да потанцуваме. Тя прие да вечеряме, но отхвърли предложението за танци.
— Отговори ми — настоя, оглеждайки апартамента ми. — Да се учиш означава ли да знаеш как да наредиш нещата на етажерките или да се освободиш от всичко излишно и да продължиш по пътя олекнал?
Там бяха творбите, които с толкова труд бях купувал, чел и подчертавал. Там беше моята личност, моето образование и моите истински учители.
— Колко книги има в библиотеката ти? Над хиляда, струва ми се. И все пак повечето от тях никога няма да бъдат отворени отново. Пазиш всичко само защото не вярваш.
— Не вярвам ли?
— Не вярваш, и точка по въпроса. Който вярва, ще чете като мен, когато четох за театъра след въпроса на Андреа. А после трябва да оставиш Майката да говори чрез теб и докато тя говори, ще започнеш да разбираш. А когато започнеш да разбираш, ще успееш да запълниш белите полета, които писателите са оставили там нарочно, за да предизвикат въображението на читателя. А когато запълниш тези бели полета, ще повярваш в собствените си възможности.
Колко ли хора биха желали да прочетат книгите, които държиш там, но нямат пари да си ги купят? Докато се опитваш просто да впечатляваш с тях приятелите, които ти идват на гости, в теб ще има застой на енергията. А може би не вярваш, че вече си научил нещо от тях и ти се налага отново да ги препрочиташ.
Реших, че е прекалено сурова към мен. Но това ме очароваше.
— Смяташ, че тази библиотека не ми е необходима, така ли?
— Смятам, че е важно да четеш, но е излишно да пазиш всичко това. Нахално ли ще е, ако пожелая да излезем и преди да отидем на ресторант, да раздадем повечето книги на хората, които ще срещнем по пътя?
— Няма да се поберат в колата ми.
— Ще си наемем камион.
— В такъв случай изобщо няма да стигнем до ресторанта тази вечер. Освен това ти дойде при мен, защото си неуверена, а не за да ми казваш какво трябва да правя с книгите си. Без тях бих се почувствал гол.
— Искаш да кажеш „невежа“.