И внезапно се случи нещо — престанах да движа иглите и почувствах огромна празнота, която бе запълнена от топло, дружелюбно и ласкаво присъствие. Край мен всичко се промени. Изпитвах желание да казвам неща, които никога не бих произнесла в нормалното си състояние. Но не изгубих съзнание — знаех, че съм си аз, въпреки че (нека приемем парадокса) не бях точно човекът, с когото бях свикнала да съжителствам.
Следователно аз мога да „видя“ какво се е случило, макар че не съм била там. Душата на Атина, която следва звуците на музиката, и тялото й, което се движи в съвсем друга посока. След известно време душата й се е отделила от тялото, отворило се е празно пространство и най-накрая Майката е успяла да проникне.
По-точно казано — появила се е искра от Майката. Древна, но с младежки вид. Мъдра, но не всезнаеща. Необикновена, но не самонадеяна. Възприятието се е променило и тя е започнала да вижда същите неща, които е забелязала още като дете — паралелните светове край нас. В този момент успяваме да различим не само физическото тяло, но и човешките емоции. Казват, че котките притежават същата сила и аз вярвам в това.
Между материалния и духовния свят съществува нещо като мантия, която се мени по цвят, плътност и светлина и която мистиците наричат „аура“. Оттук нататък нещата стават лесни. Аурата говори за това какво се случва. Ако аз бях там, тя щеше да види около тялото ми виолетов цвят с жълти петна. Това означава, че ми предстои да извървя още дълъг път и че мисията ми на тази земя още не е изпълнена.
Редом с аурата на хората се явяват и някои прозрачни видове — наричаме ги „призраци“. Както в случая с момичето. Впрочем този е единственият случай, в който съдбата е трябвало да бъде променена. Почти съм сигурна, че въпросната актриса, още преди да попита, е знаела, че майка й е до нея. Единствената изненада е била историята с чантата.
Преди неритмичния танц всички са се чувствали застрашени. Защо? Защото всеки от нас е свикнал да прави нещата „както трябва“. Никой не обича да греши, особено когато ясно го осъзнава. Включително самата Атина — надали й е било лесно да предложи нещо противно на онова, което харесва.
Щастлива съм, че в този момент Майката е спечелила битката. Един мъж е бил спасен от рак, друг е приел своята сексуалност, трети е престанал да взема приспивателни. И само защото Атина е нарушила ритъма. Натиснала е спирачките на кола, движеща се с висока скорост, и е разрушила всичко.
Да се върна към моята плетка. Използвах метода известно време, докато не се научих да извиквам това присъствие без разни трикове. Вече го познавах и бях свикнала с него. С Атина се е случило същото — след като веднъж разберем къде са Портите на възприемането, става лесно да ги отваряме и затваряме, стига да свикнем с това „странно“ поведение.
И трябва да добавя — плетките ми ставаха все подобри и по-бързи, а Атина започна да танцува по-ритмично и да влага повече душа, откакто се престраши да премине тези граници.
Андреа Маккейн, актриса
Историята се разпространи като пожар. Следващия понеделник, когато за театъра е почивен ден, домът на Атина се напълни. Всички бяхме довели наши приятели. Тя повтори същото, застави ни да танцуваме без ритъм, сякаш колективната енергия й беше необходима, за да се срещне с Агия София. Детето отново присъстваше и аз се вгледах в него. Щом седна на канапето, музиката спря и трансът започна.
Започнаха и въпросите. Както можехме да предположим, първите три въпроса бяха свързани с любовта — дали еди-кой си ще остане с мен, дали ме обича, дали ме мами. Атина не казваше нищо. Четвъртият участник, останал без отговор, реши да изрази своя протест:
— Е, мамят ли ме?
— Аз съм Агия София — всемирната мъдрост. Създадох света без ничия помощ, единствено с Любов. Аз съм началото на всяко начало, а преди мен беше хаосът.
Следователно, ако някой от вас се опитва да покори силите, които владеят хаоса, да не пита Агия София. Аз вярвам, че любовта изпълва всичко. Тя не може да бъде желана, защото сама по себе си представлява крайната цел. Не може да предава, защото няма нищо общо с притежанието. Не може да бъде държана в затвор, защото е като река и ще прелее. Който се опитва да окове любовта, ще трябва да пресуши извора, от който се храни, но тогава водата, която е успял да събере, ще застои и зеленяса.
Очите на Агия София обходиха групата — повечето бяха там за първи път — и тя започна да посочва нещата, които виждаше: болести, проблеми в службата, трудно общуване между родители и деца, сексуалност, съществуващи, но неразвити заложби. Помня как се обърна към една жена на около трийсет години.