— Вашият баща ви е казал как трябва да изглеждат нещата и как трябва да се държи жената. Вие винаги сте живели, борейки се срещу мечтите си, и глаголът „искам“ не е успял да изиграе своята роля. Винаги е бил заместван от „трябва“ или „надявам се“, или „налага се“. Но вие сте прекрасна певица. Една година опит ви трябва, и в работата ви ще настъпи съществена промяна.
— Но аз имам дете и съпруг.
— Атина също има дете. В началото съпругът ви ще реагира зле, но накрая ще приеме нещата. И не е необходимо да сте Агия София, за да го знаете.
— Може би вече съм прекалено стара.
— Вие се отричате от себе си. Но това не е мой проблем. Аз казах каквото имах да казвам.
Постепенно всички хора, застанали прави в тясното помещение, защото нямаше къде да седнат, потни, макар да бе краят на зимата, и смешни в собствените си очи, защото бяха дошли на подобна среща, бяха повикани, за да получат съвет от Агия София. Аз бях последна.
— Остани, ако искаш да престанеш да бъдеш двама души едновременно и да се превърнеш в един човек.
Този път не държах сина й. Детето присъстваше на всичко. Изглежда, разговорът, който бяха провели веднага след първия сеанс, е бил достатъчен, за да престане то да се страхува.
Кимнах в знак на съгласие. За разлика от първия път, когато хората просто напуснаха, след като тя ги помоли да остане насаме със сина си, сега Агия София каза следното, преди да завърши ритуала:
— Вие не сте тук, за да получите категорични отговори. Моята задача е да ви предизвиквам. В миналото управниците и простолюдието са посещавали оракулите, за да им предрекат бъдещето. Ала бъдещето е своенравно, защото се ръководи от решенията, взети тук, в настоящето. Продължавайте да въртите педалите на колелото, защото, ако престанете да се движите, ще паднете.
Онези, които сега седят на пода и са дошли да видят Агия София само за да потвърди тя това, което им се иска да е вярно, тях ще помоля да не се връщат повече. Или започнете да танцувате и накарайте и другите край вас да се движат. Съдбата ще бъде неумолима към хората, които се опитват да живеят във вселена, която вече се е променила. Новият свят е на Майката, която е дошла при нас заедно с Любовта, за да раздели небето и водата. Който вярва, че се е провалил, винаги ще се проваля. Който е решил, че не може да бъде различен, ще бъде погубен от рутината. Който е решил да се противопостави на промените, ще се превърне в пепел. Проклети да са онези, които не танцуват и пречат на останалите да танцуват!
Очите й хвърляха огън и жупел.
— Можете да си вървите.
Всички излязоха. Виждах обърканото изражение върху повечето от лицата. Бяха дошли да потърсят утеха, а се оказаха изправени пред предизвикателство. Дойдоха и искаха да разберат как биха могли да контролират любовта, а разбраха, че всепоглъщащи-ят огън никога няма да престане да опожарява всичко по пътя си. Искаха да получат увереност, че решенията им са правилни — че мъжете им, жените им, началниците им са доволни, — но им бяха отправени само думи, предизвикващи съмнение.
И въпреки това някои хора се усмихваха. Бяха схванали колко важен е танцът и със сигурност щяха да оставят телата и душите си да се движат свободно от тази нощ нататък — дори и да им се налагаше да заплатят за това, както се случва обикновено.
В стаята останахме само детето, Агия София, аз и Херън.
— Помолих те да останеш сама.
Без да каже и дума, той взе палтото си и излезе.
Агия София ме гледаше. Видях как постепенно се превръща в Атина. Единственият начин, по който бих могла да опиша това превъплъщение, е като я сравня с дете. Когато децата са недоволни, можем да го прочетем в очите им, но недоволството им бързо се разсейва и щом гневът отмине, сякаш става дума за съвсем друго дете, а не за онова, което е плакало допреди малко. „Божеството“, ако може така да го наречем, сякаш се разнесе във въздуха, щом неговият инструмент се разконцентрира.
Сега стоях пред жена, която изглеждаше много уморена.
— Направи ми един чай.
Тя ми заповядваше! При положение, че вече не представляваше световната мъдрост, а някой, от когото моят приятел се интересува или в когото дори е влюбен. Докъде щяхме да стигнем с тези отношения?
Но един чай нямаше да погуби достойнството ми. Отидох в кухнята, сварих вода, сложих вътре лайка и се върнах в хола. Детето спеше на скута й.
— Ти не ме харесваш. Не отговорих.
— И аз не те харесвам — продължи тя. — Хубава си, елегантна, превъзходна актриса, имаш култура и образование каквито никога не съм имала, въпреки че семейството ми много настояваше да уча. Но ти липсва увереност. Арогантна си и несигурна. Както каза Агия София, в теб има две жени, когато би могла да е само една.