Погледна предпазливо към леглото — Алана лежеше по гръб, отметнала една ръка настрана, а другата — подпъхнала под тила. Бакърените й коси свенливо прикриваха част от раменете и шията, но оставяха открито мястото около огърлицата с камъни. Потръпна при вида на драскотините по деколтето й. Бялата плът на гърдите й го плени. Малката вещица. Неговата вещица.
Би трябвало да се почувства засрамен от себе си, че си подсигурява наследството й по този начин. Вместо това си наложи да се пребори с прилива на трепетно очакване. Алана не приличаше на никоя жена, която бе виждал. Тя не се страхуваше от съдбата. Нито от него. Знаеше, че е в състояние да я накара да го обикне.
Някакво отъркване около глезените му го сепна. Последва мяучене. Хвана животинката за врата и я вдигна. Котката протегна шия, подуши го и леко опря нос в носа му. Иън прие благословията и я постави върху перваза на прозореца, откъдето тя скочи на тревата и пое към селото.
Разкопча катарамата на пелерината си и я свали. Разхлаби колана и изхлузи ризата си. Жаждата го подтикна да посегне към гарафата. Вино! Надигна я и със замах си наля. После я вдигна по посока на леглото.
— Ще споделим брачната чаша, моя сладка, макар ти още да не го съзнаваш.
На един дъх пресуши пикантното питие. Усети горчилката от билките и потрепери. Свали панталоните си. Наведе се към леглото и нежно произнесе:
— Алана…
Тя въобще не откликна. Нито помръдна, нито въздъхна. Гальовно проследи контура на лицето й, погали тънките вежди и подчертаните скули. Гледката го омайваше.
Винаги бе предпочитал силните, решителни, умни жени. Като Алана.
Докосна камъните на шията й и се опита да разчете издяланите по тях послания. На светлината на луната видя неразгадаеми знаци и си даде сметка, че и преди е виждал такива. Бяха камъни за заклинания и гадания.
В момента обаче не се интересуваше защо тя ги носи. Усмихна й се.
— Ще се разбираме отлично, щом разбереш кой всъщност ти е господар.
Примигна. Собственият му глас го изненада. Стори му се някак по-дрезгав.
— Дали пък виното ти не е силно? Няма да ти помогне да се преструваш на заспала. — Разтърси я. Главата й се отметна назад. Загледа се в нея. — Добре се преструваш. — Седна на леглото. Въжетата изстенаха и той се настани на пухения дюшек. Изрита калните си ботуши. — Добре се преструваш. Но не е възможно да спиш така дълбоко. Да не си взела приспивателно? — Погледът му попадна върху сребърната чаша. От тази чаша ли пи?
Вместо отговор, дочу дълбока въздишка, докато я обръщаше настрана.
Зарови ръце в косите си и ги разроши. С несигурността на опиянен мъж занарежда:
— Вещице, няма да се пребориш с мен, чуваш ли? Предявявам претенции към теб… — Усети, че залита. — Сега… Кълна се… Сега!
Свали ленените си гащи и се стовари на леглото.
Засенчена от сгъстилите се облаци, луната престана да огрява двете тела, преплетени на тясното легло. Над хълмовете трещяха гръмотевици. Светкавици пронизваха небето. Шумът от небесните барабани изпълваше малката колиба. Вятърът нахлуваше през отворените прозорци и вкарваше вътре дъжд. Именно дъждът събуди Иън.
— Какво, по дяволите…
Надигна се и залитайки, отиде до прозореца. Опита се да затвори кепенците. Разтърси глава, за да я проясни. Погледна към фигурата, сгушена под кожите. Тялото му продължаваше да пази топлината й. Копнееше да я опознае. Леко се засмя и се остави дъждът да го облее. Затвори кепенците и пусна резето, преди да се върне в леглото. При своята вещица.
Глава 9
Ръце. Ръце отмятаха косите от лицето й. Обгръщаха я с вълшебна копринена топлина, докато гръмотевиците трещяха, а светкавиците пронизваха ярко небето. Едната ръка беше запушила ухото й, когато беше трепнала от разразилата се буря. Другото й ухо долавяше стабилния ритъм на силно сърце, неподвластно на яростните природни стихии.
Ръце докосваха устните й, простенеше ли, ужасена от чудовището, което смущаваше съня й. Ръце насочваха брадичката й, за да се посипят целувки по устните, после я хванаха по-здраво и нещо — топло и влажно — премина по зъбите й. Ту влизаше, ту излизаше — същинско перце, подмятано от вятъра.
Всяко погалване на тези силни ръце я даряваше с увереност, помощ, утеха, успокоение. Заличаваше спомените й, предизвикваше непознати реакции, доставяше й неописуема наслада. Ръцете проследиха лопатките на гърба й, докоснаха гърдите, обгърнаха талията. Свалиха огърлицата. Сновяха от място на място по тялото й. Тя се раздвижи, за да ги насърчи.