И те откликнаха.
Плъзнаха се по шията й и се заровиха в косите. Задържаха главата й неподвижна, за да приеме целувката, която изследваше, питаше, но и отговаряше. После преплетоха пръсти с нейните, Усети тежест и непозната досега смесица от мускули, коси и кадифе.
Дъхът секваше от вещите прегръдки. Тя потрепери и се опита да се освободи, но ръцете я обгръщаха отново и отново.
Толкова дълго живя самотна и изолирана, че всеки допир задоволяваше отдавна потискан глад. После ръцете потърсиха едно скъпоценно място и тя пожела — не, направо закопня — да им го даде.
Плъзнаха се по вътрешната страна на бедрото й и щом доловиха съпротива, я погалиха, засвидетелствайки своето обожание. Тя отстъпи. Предостави им всичко, което търсеха.
За миг спряха върху корема; разрешиха леко къдравите косъмчета между бедрата й и се плъзнаха в топлата влага. Насърчаваха невъздържаната й страст. Предизвикваха я да откликва на дълбокото им проникване. Алана вече хапеше устни, за да сподави смаяните си викове.
Окуражителни нашепвания долетяха от мъжа без лице, нашепвания, прекъсвани от пламенни целувки. Не спираше да милва, гали и провокира тялото й. В един момент способността й да сдържа виковете си я напусна.
Тогава буквално се сля с вятъра, с оглушителния тътен и ослепителните светкавици. Докато прекосяваше облаците, изпита моментна болка. После се сля с бурята. И с Иън…
Алана седна в леглото.
През пролуките на кепенците на източната стена проникваше слънчева светлина и галеше краката й. Примигна — чувстваше се изтощена от невероятна емоция. Сама ли беше?
Плъзна изучаващ поглед по стаята — страхуваше се, да не зърне… кого?
Никой. Стаята изглеждаше както обикновено. Нямаше причина сърцето й да бие така лудо. Нямаше причина да се поти в хладния утринен въздух. Нямаше причина да се чувства така смутена от облеклото си — по-точно от липсата му. Беше гола. При трескавата си фантазия бе изритала завивките настрана. Ръцете й се впиха в кожите и ги придърпаха към раменете като щит срещу… собствените й кошмари.
Беше сънувала… мъж. Мъж, който пленително правеше немислими неща.
Съсредоточи се в мислите си — опасяваше се да не открие по-силна от нея емоция. Но откри любопитство. За пръв път бе напълно готова да сподели убеждението, че не напразно Господ е създал жената с такова уязвимо тяло. Насладата все още течеше във вените й и я омайваше, отпускаше и смущаваше.
Сън? Няма начин да не е било сън. Беше толкова изморена от самота. С всеки изминал ден самоналоженото отшелничество я измъчваше все по-силно; мечтаеше да захвърли маскировката и отново да се превърне в лейди Алана.
Отметна завивките. Погледна се и… ахна. По гърдите и крайниците й имаше драскотини; по бледата й кожа тъмнееха синини. Пръстите й опипаха натъртеното място от вътрешната страна на бедрото. Тогава разбра.
— Хубаво, че докато препусках през гората, не съм си счупила някоя кост.
Котката дори не вдигна глава.
— Било е само сън. Допирът на никой мъж не напомня… коприна. Никой мъж не е в състояние да те утеши само с една целувка и същевременно да предизвика такъв пожар.
Каква илюзия за устни, впити в нейните; устни, които се плъзгат по гърдите, по корема и по-надолу!
А от друга страна, беше толкова истинско — дори в момента тялото й потреперваше. Плътно притисна бедрата си едно към друго — искаше да се освободи от чувството за нещо, което я изпълва. Опита се да се освободи и от представата за допира на силните ръце, обгърнали седалището й.
Ръце. Длани. Какви подробности!
Помнеше всеки детайл — кафяви очи, Осветени от замиращи светкавици; успокояващ мъжки глас, който й нашепва колко е красива и каква наслада изпитва; подрънкване на камъни, докато той ги докосва и ги оставя настрана; тръпки, пробягали по тялото й, докато той смуче гърдите й. Пръстите му галеха ръцете и бедрата й, проникваха в нея и създаваха усещането за влага. После разтвориха краката й, подсказвайки й да го обгърне. Девичата й плът се съпротивляваше. Най-после бе проникнал в нея. Ръцете му бяха отметнали косите от лицето й.
Алана си припомни своето смайване и си пое дълбоко въздух. Всичките й сетива бяха изострени. Заболя я малко. Но в замяна изпита огромна наслада. Искаше й се да помръдне, да извика, да се свие в себе си и да се превърне в девойката, която бе преди. Но спътникът в съня й не го допусна. Тя бе трепнала, извикала и се бе държала като жена в прегръдките на желанията. Като всичките си посестрими бе отдала всичко.