— Сияйно утро? — Гласът й дрезгавееше. — Летните бури не са сияйни.
— Роден съм по време на буря. Бурите ме привличат… Или аз ги привличам…
Небесата над колибата изтрещяха в потвърждение на думите му.
— Прекалено многото дъжд през лятото пакости на посевите.
— Ще спре до пладне.
Победена от увереността му, тя се отдръпна, извърна очи от неговите и забеляза ръцете си. В бързината бе забравила да ги маскира. Чистата кожа направо грееше. Смутено ги напъха в широките ръкави.
Иън продължи:
— Искам да поговорим. Чувствам те така близка… Очите й отново се устремиха към него.
— …както никой друг във Фионауей.
През тялото й премина смайваща тръпка. Какво иска да каже? Нима този мъж е в състояние да заповядва на сънищата й?
— Какво чуваш за Алана?.
— Алана? — Задави се. — Говорят, че е… мъртва. Според водните духове…
— Ако водните духове са я откраднали, могат и да я върнат. — Ставаше груб. — Лейди Алана е жива. Знаеш го. И ще се върне веднага щом Лезли умре. За да претендира за земите. И аз ще остана без наследство.
Внезапната му атака я потресе. Налагаше се внимателно да обмисли думите си.
— Но ти имаш попечителството над Фионауей. Как може лейди Алана да си възвърне собствеността?
— Тя е наследницата. Ако реши да се обърне към съда, ще ме изхвърлят без пукнат грош.
Обзе я гняв.
— И ще си присвоят значителна част от парите й.
— Толкова ли са корумпирани съдилищата в Шотландия? — Попита го престорено невинно.
— Съдилищата навсякъде са корумпирани. Съдилищата ме принудиха да приема… — Спря се навреме.
Съдилищата я бяха принудили да приеме Лезли за свой опекун, защото баща й — един от най-неразумните хора, живели някога — го считаше за свой сърдечен приятел и го споменаваше в завещанието си. Съдилищата не оспориха волята му — бащата имал право да посочи опекун на непълнолетната си дъщеря. На възражението й, че след смъртта на майка си фактически тя управлява имението, те й се изсмяха надменно и протегнаха ръка, за да приберат данък наследство.
— Съдилищата се ръководят от мъже, а те винаги вземат страната на събратята си.
— Все пак Алана няма защо да се тревожи. На следващия си рожден ден — на двадесет и първи юли — става пълнолетна.
— Не е много далеч…
Откъде е научил рождената й дата? И как се е досетил за плановете й?
— След този ден Фионауей официално ще бъде нейно. Но както току-що самата ти отбеляза: съдилищата се ръководят от мъже. А те не са склонни да повярват в способностите на една жена да се справи с огромно имение като Фионауей.
Иън изрече на глас опасенията, които тя не смееше да си признае.
— Вчера пристигнаха едни роднини на лейди Алана. Привлякла ги е мълвата за близката смърт на Лезли. По-големият ми даде да разбера, че, след лейди Алана, той е наследник на Фионауей.
— Брайс.
Едва чуто произнесе името. Брайс — неизменно усмихнат, неизменно елегантен, неизменно готов да даде съвет на по-младата си братовчедка. Не го харесваше, вероятно защото — както многократно бе изтъквал Лезли — никак не обичаше да я ръководят. Повечето мъже обаче намираха Брайс за добър, а повечето жени — за привлекателен.
— Да. Казва се Брайс Маклауд. Претендира да е глава на клана.
— Той е земевладелецът.
— Е — възкликна Иън и разпери длани, — значи всичко е ясно. Смятах, че когато баща ми умре, аз ще поема Фионауей, и бях щастлив. Винаги съм мечтал да имам собствен дом. Предвид състоянието на конюшнята, нивите и селяните, имението определено се нуждае от мъжка ръка.
— С Фионауей всичко си е наред!
— Ако някой положи малко грижи, наистина ще се оправи. — Потупа се по гърдите, за да даде да се разбере, че става въпрос за него. — И все пак съдбата на Фионауей се върти около лейди Алана. Не се ли върне тя, Брайс ще ме изхвърли насила. А върне ли се, и поиска ли да ми го отнеме, ще се боря с нея.
— Как?
— Ще настоявам да каже къде е била през последните няколко години. Ще дам да се разбере, че млада жена, която е оцеляла сама през цялото това време, явно се е препитавала със съмнителни методи. И ще подчертая колко е недостойно такава жена да наследи Фионауей. Изрично ще настоявам аз да бъда посочен за неин опекун.
Не се усъмни в думите му. Беше достатъчно безскрупулен да унищожи репутацията й. Разтърка чело, но се сети, че не е поръсила ръката си с пепел и бързо я скри.
— И Брайс би могъл да постъпи така.
— Естествено. Тогава ще се изправим един срещу друг — ще се влачим по съдилища, за да доказваме кой има право да поеме опеката над Фионауей и лейди Алана. Ще се наложи, разбира се, да се пожертва имението, защото съдилищата са мудни и докато се разреши въпросът, няма да има кой да го ръководи.