Алана потрепери.
— И какъв избор има лейди Алана? Според теб, ако тя не се върне, Фионауей ще стане бойно поле. А ако се върне, ще се изправиш срещу нея.
— Само ако реши да ме лиши от наследство. Но има и друг изход. Тя може да се върне и да заеме мястото си… до мен.
— Да се омъжи за представител на рода Феърчайлд? — Беше напълно шокирана, ужасена и… — За теб?
Той кимна.
— Отвратително, знам. Но вече е била предопределена за баща ми, а аз все пак съм по-добрият избор.
По-добрият? Лезли я отвращаваше, но тя съзнаваше, че с него би запазила контрола и над прислужниците, и над себе си. За Иън не беше сигурна, затова стисна ръба на пейката, та чак кокалчетата й побеляха.
— Ласкаеш се.
— Нима? Гарантирам ти, че след брачната ни нощ лейди Алана няма да ме възприема така. — Гласът му напомняше котешко мъркане.
Кожата около устните й настръхна, сякаш целувката, която сънува нощес, е била от мъж с брада. Черна мека брада, оформена прецизно. О, защо този сън я преследваше? Ставаше й все по-горещо и неловко.
— Селяните, рибарите и дори прислужниците са ми разказвали колко се гордее лейди Алана с Фионауей. Склонен съм да им вярвам. Но тя изглежда е преценила, че аз не съм подходящ за него. Затова се промъкна в спалнята ми с нож и се опита да ми пререже гърлото. — Гласът му я галеше. — Каква жена само! Ще бъде непременно моя! Ще я облека в най-хубавите рокли и…
— …и ще я биеш, ако вечерята е прегоряла — прекъсна го тя, за да разруши омаята.
— Е, за подобна дреболия не. — Усмивката му стана по-мека. — Но ако ми измени и доброволно отдаде тялото си на друг…
— А тя ще може ли да те бие, ако ти й измениш?
— Няма да има по-верен от мен. — Отпусна ръка върху рамото й и се загледа в очите й. — Женитбата ще ме обвърже завинаги.
— Думи, думи!
— Нямаш причини да се съмняваш. Не бива да съдиш за всички мъже по твоя… по Лезли Феърчайлд.
— Вероятно си прав. Но все пак се чудя защо ми разказваш всичко това.
— Нали си вещица? Предай й моето послание. — Огледа колибата. — Тук някъде все трябва да имаш някоя кристална топка.
От нахакаността му я засърбяха ръцете.
— А дали ще се окажеш достатъчно силен, за да й възвърнеш земите.
— Радвам се, че повдигаш този въпрос. Отраснах в имението на Феърчайлд и естествено станах толкова корумпиран, колкото и останалите членове на семейството. Преди седем години обаче имах видение — млада жена.
Млада жена? — Беше потресена.
— Всъщност братът на дамата ми помогна да възвърна здравия си разум. Използва… — В погледа му заиграха пламъчета. — …няколко силни удара по главата. Оттогава обиколих света. Работих като търговец. Опознах човешката природа. Не обичам да се хваля — наведе се напред и сниши глас, — но винаги успявам да различа един лъжец.
Алана се опита да преглътне чувството на вина.
— Сериозно?
— Сериозно. Разполагам с капитали. Мога да дам на Фионауей всичко, което заслужава. — Веселието изчезна от лицето му. — Но се уморих, Маб. Уморих се да гледам древни прелести, да срещам странници, да живея в случайни къщи. Да, натрупах цяло състояние, но парите не значат нищо за човек, който никъде не се чувства у дома. Към никое друго място не изпитвам привързаност. Фионауей е последното ми убежище. Ще умра, ако ми го отнемат.
Опита се да възприеме поведението му като спектакъл. Но звучеше така страстно… Блясъкът на поредната светкавица го озари и той заприлича на издялана от камък фигура. В следващия миг обаче магията изчезна. Алана се отърси от тревогата и претегли фактите. Отгледаха я и я образоваха, за да поеме грижата за всекидневните отговорности, свързани с имението. Като всяка добре възпитана девойка. Но застаналият пред очите й мъж щеше да предявява нощ след нощ претенции към нея. Те я плашеха. Силен, млад и енергичен, той контролираше коня си само с мускулите на бедрата си, а хората — със силата на ума си. И това я плашеше. Струваше й се, че като се загледа в него, вече не вижда жестокост, а две преплетени голи тела.
С празни от трепет очи тя кимна.
— Ще го предам на лейди Алана, стига да ми се обади от небесата.
Гледаше я, сякаш четеше всяка нейна мисъл. Колибата изведнъж й се стори гореща, тясна и задушна.
— Познаваш всички, които се трудят в селото и в къщата — обади се той. — Кои си заслужава да се задържат?
В първия момент не го разбра.
— Да се задържат?
— На кои селяни да се даде възможност да обработват нивите си? И кои да останат на работа в къщата?