Глава 11
Алана се свлече от каруцата още щом дърварят я вкара в двора на къщата. Сърцето й биеше учестено — обмисляше следващите си действия, които трябваше да я превърнат от вещица в лейди Алана по възможно най-живописния начин. Започнеше ли веднъж, нямаше връщане назад.
— Хайде, хайде. Какво се маеш? — негодуваше дърварят. — Не можеш да стоиш така насред имението на господин Феърчайлд.
Имението на господин Феърчайлд — как ли пък не! Алана разпери ръце и се провикна:
— Добри хора, призовавам ви да видите едно истинско чудо.
Жените, които работеха в градината, изправиха гръб. Момичетата при краварника се скупчиха на вратата. Мъжете, заети с подмяната на старата тухлена настилка, вдигнаха глава. Кени излезе от ковачницата и също се вторачи в нея.
— Във Фионауей съм известна с умението си да променям образа си и сега ще ви разкрия тайната си!
Подкани децата, които играеха при езерото, и те предпазливо я приближиха.
Някакъв мъж изсумтя и се захвана отново с работата си, но друг се обади от върха на широкото мраморно стълбище пред къщата:
— Изправете се и я изслушайте!
Алана вдигна глава и се взря в очите на Иън. Гледаше я и чакаше с копнеж да чуе истината за нея. Помоли се да успее така да го разтърси, че кафявите му очи да станат зелени — с цвета на пръстена му.
Прислужниците се тълпяха, дърварят чакаше, а Кени заплашително държеше дървения чук.
— Понякога промяната на образа е много лесна. Разхлаби връзката на качулката и я отметна.
При вида на бакърените й коси всички отстъпиха крачка назад. Жените придърпаха децата до полите си. Някой прошепна:
— Това са косите на Маклаудови!
Мислено го благослови. После извади парцал от джоба си и закуцука към кладенеца.
— Не я оставяйте да стигне дотам! — провикна се Кени. — Тя е вещица. Ще прокълне водата, както прокле мен.
— Не ставай глупав, човече — обади се госпожа Армстронг, застанала до простора. — Не виждаш ли коя е?
Докато Алана потапяше кърпата в пълното ведро, сред тълпата се разнесе шепот, а щом избърса лицето си, гласовете се усилиха. Приближилата се до нея госпожа Армстронг пак се обади:
— Остана петно на брадичката ти, милейди.
— Милейди! — възкликна една от краварките. — Грейс я нарече „милейди“.
— Ето още чудеса! — Развърза канапчето около талията си, свлече пелерината и освободи косите си, които се разпиляха по раменете й. Накрая приглади гънките по роклята си. Старомодната дреха й бе прекалено тясна, но другата, която й седеше по-добре, бе разкъсана от Иън през нощта, когато се опита да пререже гърлото му. — Тази, която променя образа си, се превърна в лейди Алана!
— Променяла образа си — изсумтя Иън иронично. — Винаги си е била лейди Алана.
Извърна се към него — той стоеше в периферията на наобиколилата я тълпа. Не успя да го изненада. Явно заканите му са целели точно това — да я върнат във Фионауей. Да се озове в ръцете му. Да, наистина постъпи като глупачка.
— Винаги си го знаел, нали?
Не й отговори. А вече мълвата за завръщането й се разпространяваше — прислужниците излизаха от къщата, селяните тичаха откъм селото. Светкавично всички бяха узнали новината. Една камериерка дори се провикна:
— Ей, Кени, кажи ни пак как вещицата накарала прътът ти да пресъхне.
Избухна смях, а лицето на Кени пламна. Вече се готвеше да отговори, да ругае и заплашва, но дребничката му жена застана до него с ръце на кръста и го изгледа свирепо през присвитите си очи.
— Да, Кени, кажи ни как вещицата накарала прътът ти да пресъхне. Или държиш някоя фуста настрана и това ти пречи да изпълняваш съпружеските си задължения?
Приближи се заплашително към него. Той отстъпи, изпускайки дървения чук. В следващия миг тичаше към портата, а жена му го следваше по петите.
Иън следеше как новината за завръщането на Алана прониква във всяко кътче на къщата и сърце не му даваше да прекъсне триумфа й. Гледаше я как, огряна от слънчевата светлина, разговаря с хората си и благодареше на суматохата, която му даваше възможност да се овладее. Онова, което му се стори красиво на лунната светлина, направо го заслепи на слънчевата.
Косите на Алана грееха. Лицето й сияеше, а усмивката, с която даряваше прислужниците, го изпълваше с копнеж. Тази усмивка заплашваше всеки миг да го удави.