Възхитителна!
Воден дух и вещица!
Негова!
В следващия миг я видя да трепва и да се хваща за госпожа Армстронг за опора. Проби си път през тълпата.
— Лейди Алана, колко лошо е пострадал кракът ти?
Смаяните й зелени очи се разшириха и тя тихо възкликна, когато я вдигна на ръце.
В неговите ръце. Докосваше я за първи път след опиянението, в което я обсипваше с целувки и нежни прегръдки. Решението му обаче да предяви претенции към нея бе взето хладнокръвно и рационално. То нямаше нищо общо е огромната наслада, която изпитваше, когато изтръгваше виковете на самозабрава от отпуснатото й тяло, нито обясняваше екзалтацията му, когато проникна през девствеността й. Дори дузина мъже да бяха я имали преди него, той пак щеше да я задържи. Единствено за себе си.
Сега я притискаше и не й позволяваше да се отскубне. Допирът на тялото й му напомняше за предишната нощ.
Най-сетне Алана се успокои и го погледна през присвитите си очи. Иън забеляза как спомените напират в нея. Долови усилията й да ги отрече, да ги прогони. Почти й се усмихна.
— Страхливка!
— Не съм страхливка. Тук съм.
Тръгна към стълбите. Прислужниците заръкопляскаха, докато преминаваше през вратите. Те го одобряваха, одобряваха и ухажването му.
Алана разбра. А той разбра по руменината, плъзнала внезапно около ушите й, по стиснатите й устни, по стягането на тялото й от допира на ръцете му.
Как успяваше такова деликатно същество да демонстрира подобно високомерие? И защо си беше въобразила, че той ще се впечатли? Внесе я във фоайето и я постави на пейката.
— Вдигни си полата!
Устните й образуваха съвършено О.
Иън отиде при вратата и се провикна да му донесат гореща вода. Когато се върна, я завари с решително вирната брадичка. Тогава коленичи пред нея и запретна полата й.
Гранитната й брадичка рухна и тя се спусна да прикрива краката си.
— Иън! Прислужниците ще видят.
— Прислужниците нямат значение. Кракът ти обаче има. Няма да допусна булката ми да страда.
— Още не съм се съгласила…
— Ще постъпиш глупаво, ако не се съгласиш. Аз съм млад и енергичен, всичките ми зъби са си на мястото. — Отвори уста и прокара пръст по тях. — Виждаш ли? Пея добре и съм очарователен на светски събирания. Мога дори… — С небрежно движение метна кожените й пантофки през рамо — …да представя препоръки. Лейди Валери, която живее в шотландските низини, когато не е в Англия, направо ме обожава. А чувала ли си за Себастиан Дурант, виконт Уитфилд?
Тя го гледаше, сякаш е полудял, и заклати глава.
— Жалко. Той е влиятелен мъж и мой делови партньор. Ще ти стане роднина. — Погледна нагоре, за да разбере дали и сега ще му се противопостави, но тя изглеждаше прекалено смаяна от грандиозните му приказки. — Лорд Уитфилд също би ми дал препоръка. Е, вероятно не най-подходяща за пред обществото… Все пак, колкото и да се възхищавам от Себастиан, препоръката от този пират няма да си струва мастилото, с което е написана.
— Той е… пират?
— Според всеки, опитал се някога да го измами.
Пое легена с горещата вода от госпожа Армстронг и провери температурата с ръка. Явно докато я донесат от кухнята, бе изстинала достатъчно. Постави го на пода и сложи вътре крака на Алана.
В първия момент тя трепна от топлината, но после се отпусна.
— Тогава какви точно препоръки ще ми представиш?
— Финансови. Няма да се омъжиш за бедняк. От гледна точка на парите може да се каже, че се омъжваш изгодно.
Неохотно смъкна полата й надолу, но се постара да не се намокри. — Наистина много изгодно.
Страните й пак поруменяха, ала сега я обзе прилив на енергия.
— Щом си толкова привлекателна партия, защо още не си женен?
— Очаквах да попиташ за това. Баща ми е Феърчайлд и признавам, че бъдещите ти роднини по тази линия ще бъдат голямо изпитание. Но… — Той вдигна показалец предупредително, — …вече се запознах с братовчедите ти и бих казал, че същото важи и за мен.
Тя се зачуди как така събитията около завръщането й у дома се изплъзнаха от контрола й. Уж беше планирала всяка стъпка: как се представя като лейди Алана, как всички са смаяни, как се появява пред братовчедите си и ги уведомява, че няма да наследят нищо, как поглежда умиращия господин Феърчайлд и учтиво изразява съжалението си за състоянието му, как показва на натрапника Иън кой всъщност командва тук.
Вместо това сега седеше насаме с него във фоайето, а кракът н бе потопен в леген с топла вода.
И за всичко беше виновен той. От първия миг, когато го зърна, той постоянно се намесваше в добре обмислените й стратегии… Извърна се от привлекателното му, наблюдателно и всезнаещо лице, опитвайки се да си възвърне част от достойнството.