Алана отблъсна Иън и скочи на крака, сякаш гневът бе излекувал глезена й.
— Не съм никаква стръв. Аз съм господарката на Фионауей и пряка потомка на първия Маклауд. Аз ще избера мъжа, за когото ще се омъжа, а дотогава и двамата може да вървите по дяволите!
От прага се чу ръкопляскане.
— Браво, братовчедке! — Брайс влезе, следван по петите от Едуин. — Добре го каза. Едуин и аз сме тук, за да те поддържаме.
Брайс се хилеше като самодоволна котка; по неугледния вид на измачканото му сако личеше колко е бързал да се увери в мълвата за завръщането й. Не настояваше да знае къде е била; това нямаше значение. Интересуваше го само доколко присъствието й тук ще повлияе на бъдещите му планове.
— С такава подкрепа… — започна тя разпалено. После се отказа. Пристъпи и ритна легена. Водата се разплиска.
Иън с възхищение наблюдаваше как тя поема дълбоко въздух; руменината изчезна, вече не стискаше ръцете си в юмруци. Наложи си да се усмихне любезно и се овладя напълно. Иън одобри поведението й — твърде буйният й темперамент би могъл да се използва за по-добри цели.
В този момент Брайс пристъпи напред и с все сила я сграбчи за ръката.
— Къде беше, братовчедке? Да не си опетнила името Маклауд?
— Не. — Направи опит да се освободи, но той й попречи. Продължаваше да я гледа свирепо. — Не съм направила нищо нередно. — Хвърли презрителен поглед към него и лондонските му дрехи. — А ти имаш ли куража да кажеш същото, братовчеде?
— Не е важно какво правя аз. Но действията на господарката на Фионауей са от значение за всички нас.
— Никак не си се променил, Брайс. Все същото надуто магаре си.
— Дори и така да е, то не е съществено сега — отвърна той многозначително.
В думите му Алана долови предупреждението, за което й спомена Иън. Погледна го, после извърна очи, освободи се от ръката на Брайс и се обърна към най-безобидния мъж в стаята:
— Братовчеде Едуин? Радвам се да те видя. Ще ми подадеш ли ръка? Навехнала съм си глезена.
Със сияеща усмивка Едуин пристъпи напред, за да й предложи ръката си.
— Разбира се, братовчедке. С удоволствие ще ти помогна.
— Радвам се, че поне някой тук е доволен да ме види. — Изгледа отново яростно Брайс и тежко се облегна на Едуин. — Ти винаги си се притичвал на помощ. Помниш ли, когато бяхме деца и се биехме? Брайс ни ступваше и двамата.
Иска да ме изолира, даде си сметка Иън. Огражда се с роднините си, за да подчертае, че аз и Лезли сме чужди. Брайс леко се наду.
— Да, винаги съм бил най-добрият.
— Просто беше по-едър от мен и по-възрастен от него — отбеляза Алана.
— Вярно. — Брайс очевидно не виждаше нищо срамно в това. — Но смешното е, че ти винаги можеше да набиеш Едуин. Помниш ли какъв ревльо беше?
— За Бога, Брайс! — възкликна Едуин и се изчерви.
— Доста забавно си живеехме, нали? — намеси се Алана дипломатично.
— Той се държеше като сополанко — отсече Брайс.
Потупвайки Едуин по ръката, Алана се опита да потисне усмивката си. Извърна се към вратата, но се закова на място.
На прага стоеше Уайлда с добре вчесани коси и изгладена рокля, а мантото, наметнато на раменете й, и ръкавиците я предпазваха от студа.
Алана чу две едновременни ахвания. Хвърли поглед към Едуин — зяпаше като примряла риба. Хвърли поглед и към Брайс и за първи път, откакто го познаваше, го видя, готов твърдо да защитава някакво свое притежание.
Видението на вратата заговори.
— Чудех се къде са отишли господата. Искам да кажа, стори ми се доста странно изведнъж да се озова насаме с прислугата, когато ми е така трудно да разбера за какво говорят, макар те доста да се стараят да ми го изяснят. Толкова са мили всички, но според мама умът ми далеч не е блестящ и предполагам, че има право. Тя все ми го повтаря, вероятно поради предположението, че не съм го чула още първия път, но това е глупаво, защото макар и да не съм особено интелигентна, слухът ми е отличен. — Тя се усмихна на Алана. — Ти как си със слуха?
Смаяна от потока от думи, Алана успя единствено да отвърне:
— Отлично.
— Според мен е изключително важно цялото ти тяло да функционира добре, макар, естествено, никога да не съм си и помислила, че може да се отнеса зле към някого, не така щастлив като мен. Искам да кажа, ако бях куче, не бих искала хората да ме ритат само защото не съм в състояние да говоря английски. А може и да говоря. Искам да кажа, че никога не съм чула някое куче да говори, но това не значи, че не го прави.
Иън се засмя развеселен, а Алана го изгледа яростно, защото взе реакцията му за присмех.