Естественото му състояние и памет изглежда се бяха възвърнали.
Иън придружи Алана до другия — край на масата и без колебание се настани от дясната й страна.
Едуин се втурна да придържа стола на Уайлда. Тя тихо изрази благодарността си и се настани, а Брайс побърза да седне до нея.
Едуин възнегодува:
— Почакай. Не е честно.
— Стига си хленчил!
— Ще седнеш до мен следващия път — окуражи го Уайлда с усмивка. — Винаги така хубаво ме забавляваш.
Едуин отвърна на усмивката й, но устните му останаха стиснати. Огледа масата и тръгна към единственото свободно място.
— Никога преди не съм виждал тази солница — отбеляза Лезли кисело. — Слугите сигурно са я крили. Крадци!
Иън знаеше какво има предвид баща му. Радостни от завръщането на Алана, те бяха направила онова, което Феърчайлд смяташе, че не умеят: масата бе подредена елегантно.
— Не са крадци — възрази Иън, а главният прислужник остана безизразен, докато господарката не нареди да започнат сервирането. Тогава той привика подчинените си с щракване с пръсти. Първото блюдо беше донесено и показано на Алана за одобрението й.
Уайлда самоотвержено се опитваше да подхваща непринудени разговори. Брайс и Едуин също даваха своя принос. Въпреки искреното старание от страна на прислужниците и гостите обаче, напрежението, породено от присъствието на Лезли, не се разсейваше. Иън хапна от еленското, после от змиорката и граха. Не отказа и блюдото с пъдпъдъци и див заек. Но през цялото време стоически очакваше катастрофата.
При сервирането на сиренето в края на вечерята той хвърли поглед към баща си и видя, че е посивял от усилие да се преструва на здрав. Може би тази вечер нямаше да има никаква сцена?
Главният прислужник поднесе димящия хляб на Алана и попита:
— Ще го разчупите ли, милейди? — После се обърна към Иън и му поднесе питата сирене. — А вие, господин Иън, ще ни окажете ли честта да разрежете сиренето?
Прислугата му даваше недвусмислен знак, че е на негова страна. Това Иън разбираше. Не разбираше обаче как този мъж, който е работил при Лезли, все още не схващаше, че той ще си отмъсти.
Иън взе малкия остър нож и започна съсредоточено да реже мазното сирене. Равните жълти резени падаха върху дъската.
Ароматът на хляб му подсказа, че Алана също е погълната от заниманието си — очите му бяха неудържимо привлечени от ръцете й, които умело разчупваха питата. Изящни и дълги пръсти, които говореха за комбинация от здрав разум и артистичност. Не искаше, но неволно вдигна още малко поглед и отново съзря гърдите й… Господи, колко хладна изглеждаше. Но той щеше да я стопли. Навсякъде, Както направи снощи.
Погледна лицето й. Тя също го погледна.
Морският бриз сякаш отново ги обгърна. Усещаше солта и свежестта. Тя е негова! Ще се докоснат! Ще се гмурнат дълбоко! Ще се носят с теченията и ще се наслаждават на бурите! Заедно бяха в състояние да постигнат всичко!
Задавен звук наруши мислите му и го накара да извърне глава. Лезли едва си поемаше въздух. Алана промърмори:
— Май гърдите му са пълни с вода.
Ледени тръпки преминаха по гърба на Иън. Целият подпухнал, Лезли наистина имаше вид на човек, който се дави. Почти го виждаше как лежи върху пясъка, с полепнали по раменете водорасли… В следващия момент усети, че самият той си поема въздух мъчително.
— Иън? — Алана сложи ръка върху неговата. — И на теб ли ти е зле?
Отърси се от образа и се опита да се усмихне. Нямаше смисъл да я плаши.
Лезли се закашля и този път задавянето прозвуча още по-високо. Очите му бяха затворени, а ръката му — на гърдите. Иън отмести стола си назад.
При шума от протътрянето Феърчайлд отвори очи. Отново се закашля и поднесе салфетката към устните си, после я хвърли на пода.
— Подайте ми хляба — намусено нареди той. — Още съм гладен.
Иън се отпусна на мястото си. Поднесоха дъските с хляба и сиренето при пълно мълчание.
— Скъпа моя Алана… — този път гласът на Лезли не звучеше така глъхнещо, — …обзалагам се, че не си казала на сина ми за нашата изпълнена със страст нощ.
На масата се възцари напрегната тишина. Алана се вторачи в почти празната си чиния. Уайлда видимо потрепери. Брайс се наведе напред и я потупа по ръката.
Твърдо решил да предпази Алана, Иън се намеси:
— Напротив, татко, разказа ми. Именно това събитие я е убедило колко по-подходящ съм аз.
Лезли пренебрежително махна с ръка — човек би рекъл, че отпъжда досадна муха.
— Какво знае млад човек като теб за тези неща?
— От онова, което съм чувал — доста повече от теб.
Един от прислужниците започна невъздържано да кашля и тръгна да излиза. Стигна до вратата и я отвори, но се закова на място и се залепи за стената с широко отворени от тревога очи.