Откъм коридора Иън дочу издрънчаване на метал и топуркане. Всички глави се извърнаха натам — на прага застана огромно куче. То се спря и огледа присъстващите с увереността на същество, съзнаващо превъзходството си.
Очите му се устремиха към Лезли и то бързо се завтече към господаря си.
Алана стана видимо разтревожена. Уайлда изпищя. Брайс бутна стола си назад, а Едуин удари коленете си в масата, докато вдигаше краката си.
Кучето се облегна на Лезли, който почеса огромната му глава.
— Какво прави тук? — настойчиво попита Алана главния прислужник.
Мертън се поклони.
— Никой не смее да му попречи да ходи където си иска.
Тогава Алана заяви:
— Господин Феърчайлд, това животно е зло. Продължава ли да яде котки за развлечение?
— Да, — Лезли й се усмихна любезно. — Не помниш ли как схруска един от малките ти домашни любимци.
Иън долови отчаянието й, като я видя как смачква парчето питка в ръката си.
— Яде си котки и всичко глупаво, дръзнало да се изпречи на пътя му. Тежи повече от някои мъже. Тукашните селяни пазят децата си от моя Дамон. — Чуло името си, кучето изви. — А слугите начаса изпълняват заръките ми, когато той е до мен.
— Редно е да бъде вързан с верига — не се предаваше Алана.
— Наредих да го пуснат веднага след като онази вещица направи магиите си.
— Вещица? — Алана не изпускаше Лезли от очи.
— Да. Умирах и никой тук не го беше грижа, но вещицата… — Думите му заглъхнаха. — Вещицата приличаше на…
— Да?
— Сънувах… — Пребледня и гласът му изневери. После с шепот продължи: — Една нощ сънувах, че си тук…
Ръката му се разтрепери. После се отпусна на стола, И Иън, и Алана скочиха и се втурнаха към него. Но при изръмжаването на Дамон Лезли вдигна глава.
— Оставете ме — промълви само той.
Иън се закова на място.
Алана обаче се наведе над Феърчайлд и го докосна по бузата.
— Изпотил си се.
— Добре съм!
По веждите му блестяха капки пот. Вдигна ръка, за да ги избърше, но после я отпусна, все едно бе прекалено тежка, за да я държи във въздуха.
Кучето отново изръмжа.
Алана отстъпи крачка назад, после втора. Лезли се загледа в нея.
Огньовете на ада горяха в кръвясалите му очи.
— Къде беше, Алана от Фионауей? Къде прекара всичките тези години?
— Да, Алана, кажи ни — подкани тихо и Едуин. — Променила си се и бихме искали да знаем защо.
Тя вирна гордо брадичка.
— Никога не съм напускала Фионауей.
— Нали чухте за сцената при кладенеца тази сутрин. — Иън едва се удържаше да не прихне, съзирайки невярващото изражение на Едуин и объркването, изписано по лицето на Брайс. — Беше се маскирала като вещица.
Брайс стана и блъсна стола назад.
— Как смеещ да ми говориш това? Ти, един Феърчайлд, разперил хищнически криле над половината свят!
Иън се облегна с длани на масата и отвърна:
— Моите хищнически пари са в състояние да спасят Фионауей. А какво можеш да направиш ти, освен да изсмучеш всички богатства на имението?
Уайлда простена и Алана я съжали.
— Господа, това не е подходящ разговор за маса.
Иън и Брайс вероятно нямаше да й обърнат внимание, но Дамон изръмжа, а Лезли се изкиска. Комбинацията от двата зловещи звука въдвориха пълна тишина в помещението.
— Господин Феърчайлд, най-добре да си легнеш. — Гласът на Алана издаваше авторитета и на господарката на Фионауей, и на лечителката. — Преуморил си се.
— Още не. — Лезли изучаващо изгледа Алана под натежалите си клепачи, а после и Иън. — Каза ли й вече?
Сърцето на Иън заби по-бавно и отсечено.
— Какво да й кажа?
Имаше толкова много неща, които той не желаеше Алана да знае. Толкова тъмни тайни.
— Истината. Казал ли си на булката си истината за себе си?
— Каква истина? — обади се Брайс. — Не е ли редно всички да чуем истината?
Иън погледна през масата към Алана. Прииска му се да е до нея. Тогава щеше да запуши ушите й с длани, да я вземе на ръце и да избяга — да я махне от това отровно място.
— Стара тайна. — Лезли направи гримаса. — Не ми прави чест, но е редно една булка да знае потеклото на бъдещия си съпруг.
Иън се досещаше какво ще последва и затвори очи от ужас.
— Той е мой син, не отричам. Но останалото… Той е наполовина… воден дух.
Независимо от всички предупреждения на по-старите водни духове, някои по-смели от тях напускаха вълните и се надяваха да си намерят за партньор човешко същество, защото срещнеха ли се подходящ човек с подходящ воден дух, пламваше огнена страст. Единственото, което искаха, бе да се любят отново и отново. И вече нищо друго нямаше значение, освен да са заедно. Твърди се, че от такава любов очите се насълзяват.