Но онова, за което не се говори, е, че любят ли се неподходящ човек с неподходящ воден дух, резултатите са трагични и дълготрайни. Сълзите, които се леят тогава, не са сълзи от радост, а от мъка и страх…
Глава 14
Миг на смаяно мълчание последва изявлението на Лезли. Пред очите на Иън трапезарията се деформира, изпълни се с размазани петна и закръжи под напора на избухналите чувства: недоверие, изумление, развеселяване. Някои пък хладно пресмятаха. Иън виждаше всичко. Тялото му присъстваше, но духът му се бе измъкнал и присъединил към другия свят, който се намираше отвъд обозримото. Рееше се там и със страх очакваше да чуе какво ще отвърне Алана.
Вместо това чу силен мъжки смях.
— Измисляш си го, сър!
Стаята се раздвижи; нещата отново придобиха форма.
— Как ли пък не — възкликна друг мъжки глас. — Водни духове! Глупости!
Едуин. После Брайс.
Лезли удари с длан по масата.
— Казвам ви — една забременя от мен!
Погледът на Иън се избистри. Беше потънал във вълшебен свят… и бе изплувал отново.
Едуин изглеждаше смутен. Брайс се стараеше да прикрие развеселяването си.
Дори Уайлда промърмори с огорчение:
— Чичо Лезли!
Алана обаче мълчеше. Иън предпазливо я погледна.
Наблюдаваше го изпитателно. Беше ли съзряла неговата разходка сред магическите светове?
Не. Не изглеждаше изплашена. Само сериозна и замислена, сякаш преценяваше възможността той наистина да е измамник.
Брайс сложи ръка върху рамото на Уайлда и тихо подхвана:
— Не се разстройвай, скъпа. И ние си имаме побъркани в нашия род. Разбираме ги тези работи.
Иън виждаше как гневът на Лезли основателно нараства. Вземаха го за лъжец. А той така ненавиждаше да го считат за незначителен старец, недостоен за никакво внимание, и да го удрят на подбив.
— Видях ги! Знам!
— Млъкни, старче — скастри го Едуин тихо. — Готов си на всичко за възмездие. — Надигна се и отиде в другия край на масата, за да получи своя дял от вниманието на Уайлда. — Хайде, скъпа, успокой се! — Приклекна до нея. — Не му обръщай внимание!
Лезли заломоти:
— Как смеете да седите в къщата ми и да подлагате на съмнение думите ми? Как смеете…
Видя обаче как Алана съзерцава Иън и млъкна.
— Сега вече си доволен, нали, татко?
— Редно е момичето да знае истината.
— Ти не би разпознал истината дори ако се навре в лицето ти.
Лезли понечи да му отвърне, но не се чу никакъв звук.
Иън се наведе напред, несигурен дали баща му се преструва на немощен в търсене на драматичен ефект, или наистина му е невъзможно да говори.
Феърчайлд пое въздух, а по тялото му преминаха тръпки.
— Време ми е да спя — обяви той прегракнало и главата му клюмна на гърдите.
Алана пристъпи напред. От другата страна на Лезли кучето изръмжа дълбоко и гърлено. Тя се спря, но Иън се обади:
— Няма да те нападне. Просто върви бавно.
Тя го погледна косо, смаяна от увереността му, но му повярва и енергично постави пръсти върху врата на Лезли. Дамон не скочи, само продължи да оголва зъби.
— Сърцето му бие.
От разтворените устни на Лезли се чу задавено хъркане.
Без да изпуска Дамон от очи, Иън направи знак на прислужниците.
— Вдигнете стола. Отнесете господин Феърчайлд в спалнята му. И, за Бога, без никакви резки движения. Ако сте предпазливи, кучето няма да ви нападне.
— Добре, но какво ще кажете за човека? — попита единият прислужник, разтреперан и с пребледняло лице.
Иън не се засмя. Прислужникът очевидно съзнаваше къде се крие истинското зло.
— Той спи.
Мъжете заобиколиха Лезли, разкъсвани между страха от стареца и страха от кучето. Иън видя как животното се надига. Прислужниците се разбягаха с крясъци. Уайлда изпищя, братовчедите се развикаха. Главният прислужник се залепи за полицата с питиетата, разбутвайки чашите и бутилките. Столове се запремятаха сред счупени стъкла.
Дамон се извърна, оглеждайки се за плячка. И тогава със страшен лай четирикракият слуга на дявола се нахвърли върху Алана.
Иън не разбра как се е задвижил, но се озова от другата страна на стола си, подскочи и с цялата си тежест ритна кучето в главата.
Звярът оголи зъби и отново се надигна.
— Нож — прошепна Алана.
Иън не й обърна внимание. Остана съвършено неподвижен. Животното се канеше за скок. Тишината натежа от напрежение. Дамон гледаше диво Иън.
Право в очите.
И изведнъж застина на място с изопнати крака и вдигната задница.