— Настояваш да забравя колко безпомощна ме накара да се почувствам?
— Когато те държа, ти си всемогъща. — Хвана ръцете й. — Усети го. Усети властта, която имаш над мен.
Не го разбираше и се опита да се отскубне. Или, по-вероятно, страхуваше се от такава власт… И от него.
— Алана…
В произнасянето на името й вложи всичко, което желаеше, но не успяваше, да й каже. Искаше да благодари за реверанса й и за прикритото смайване, с което посрещна истината за произхода му. Ала приятното усещане от нейното тяло го тласна далеч от всякакво цивилизовано поведение и той я притисна към стената. Тя го очакваше. Може би. Та той е звяр, нали? И копеле. Господи, и това е редно да и съобщи. Но не още…
Алана извърна лице. Той освободи едната си ръка, хвана брадичката й и я обърна към себе си, за да я целуне.
Допирът на устните й бе приятен. Независимо, че бяха решително стиснати, тези устни го омагьосваха.
— Отвори ги!
Подчини се само за да го ухапе. Зъбите й за малко да се впият в долната му устна.
— Ще те напляскам — заплаши той и проникна в нея. Усети вкуса на изненада, на възмущение. А после нейния вкус. Ако му завържеха очите и го накараха да целуне стотина жени, неизменно би я разпознал. Нащрек, изплашена, но и възбудена против волята си.
Прегръщаше я здраво, но я целуваше нежно.
И тя започна да откликва. Тогава кръвта във вените му потече със силата на морски прилив. Господи, колко беше сладка. Дребна, сладка и… страстна. Разбра го и снощи, и днес. Билето му помогна да намалее съпротивата й, да приспи страховете й и тя се бе впуснала в желанието с такова объркване, но и с такава наслада, че на него му бе трудно да запази самоконтрол.
Самоконтрол. Тя едва си поемаше въздух, а сега вече и леко простена — тих звук, който той долови и на който се наслади. Наклони се заедно с нея и я притисна по-силно към стената, използвайки тежестта си, за да я овладее. Едната му ръка галеше голата й шия, другата се плъзгаше по извивките й от бедрата към гърдите и обратно.
Откъсна устни от нейните и погледна надолу, за да я види. Клепачите й потрепваха. Устните й бяха влажни, набъбнали, а кожата около тях — леко зачервена от ожулванията на брадата му. Прокара език по долната си устна, а той се наведе и го пресрещна.
Когато се откъсна от нея, тя го погледна замаяно, със същата чувственост, която разтърсваше и него.
— Остави вратата си отключена тази нощ.
Зелените очи бяха красноречиви.
Алана направи опит да се спаси, като се притисна съвсем плътно до стената.
— Не можеш да дойдеш при мен преди сватбата! — прошепна тя.
— Аз съм наполовина воден дух, забрави ли? — Никога не си бе представял, че ще се хвали с това, но точно така постъпи в момента. — Аз съм вълшебник. Мога да се промъкна през прозореца ти като вятър, да те докосна само с мисъл, да те омагьосам…
Алана се разтопи, погледът й се замрежи и потъна в копнежа, който той разпалваше в нея.
После успя да си възвърне бистрия разум. Устните й се стегнаха. Очите й проблеснаха. Сиянието на страстта угасна.
— Ако си вятър, не се налага да оставям вратата си отключена за теб, нали?
Усмихна й се. Наистина беше вятър и щеше да е с нея. Внимателно положи показалец върху челото й, точно между веждите. Натисна и нареди:
— Сънувай ме!
Понякога водните духове излизат от вълните и тръгват по сушата. Тогава изкушават смелите да ги последват. Защото, придобият ли човешки вид, те са красиви като нощта: тъмните им очи блестят със сребриста светлина, а черните им коси сияят като самурена кожа. Когато мъж съзре женски воден дух, го завладява магия и той е готов да стори и невъзможното, но да притежава това същество завинаги.
А ако мъжки воден дух пожелае жена, той влага всичките си умения, за да я заплени; отвежда я на възхитително пътешествие и тя никога повече не помисля за друг мъж.
В пристъп на завист някои хора наричат това тъмна магия.
Водните духове обаче са на мнение, че „Във войната и любовта всичко е честно“.
Глава 15
Иън се яви при нея като дух на насладата.
— Алана — топлият му глас потреперваше, — казах ти да оставиш вратата си отключена. Вече седем нощи ти го повтарям, а ти все не ми се подчиняваш. Как да те накажа?
Притиснала завивката до гърдите си, тя му се възпротиви, както правеше всяка нощ през последната седмица.
— Нямаш никакво право нито да ми заповядваш, нито да ме наказваш.
Докато поставяше коляно до бедрото й върху чаршафа, тялото му сияеше със собствена светлина. С грижовността на любовник, той разхлаби пръстите й от завивката и я избута в краката й.