— Взимам онова, което ми принадлежи по право. Нима не помниш онази нощ в колибата на вещицата?
— Не. Кълна се, не.
— Тогава ще ти припомня.
Ръцете му се заровиха в косите й. Заобсипва страните й с целувки.
Сладостното изживяване предизвика радостни сълзи в очите й. Съвършенството на изкусните му ласки съперничеше на най-екзотичните цветове. При всеки допир на устните му по страните й плъзваше руменина и тя се чудеше: щом това е наказанието за заключената врата, каква ли ще бъде наградата, когато доброволно го пусне.
Целуна челото, клепачите, брадичката, шията й…
— Иън… — Успя някак да размърда ръце, плъзна ги по раменете му и извърна глава, за да му предложи устните си. — Моля те, целуни ме!
— Нали точно това правя?
Устните му обходиха брадичката й и когато стигнаха до ухото й, леко го захапа.
— Защо го направи?
— За да мога да направя и това.
Погали нараненото място с целувка, а после засмука нежната кожа.
Алана сепнато си пое въздух — изпитваше отчаяно желание да диша. Езикът, устните, зъбите му се движеха по ухото й, сякаш бе сътворено за наслада. Кожата на тила й настръхна, а после цялата потрепери — несполучлив опит да охлади прегрялото си тяло.
Жалко усилие. Той не й даваше никаква почивка.
— Много красиво ухо. Розово и деликатно. И толкова чувствено. — Лекият дъх от шепота му облъхна навлажнената повърхност на кожата й. — Не намираш ли?
Със затворени очи, тя пиеше неземната наслада на преживяването.
— Какво?
— Ухото ти. Толкова е чувствено.
С него всичко придобиваше чувственост. Костите й сякаш се стопиха. Дланите му се спуснаха към ключиците; отметна глава назад, за да му позволи да я гали. Тялото й, напрегнато от работа и грижи, изпита облекчение. През всичките минали самотни години бе мечтала точно за такава утеха. А сега копнееше да я има и през всичките самотни години в бъдеще.
— Можеш — прошепна той. Успокоението й изчезна.
Бе престанал да масажира рамото й и вече галеше плътта под нощницата й. Кога и как бе успял да я разголи?
Посегна да придърпа завивките, но се оказа невъзможно да ги достигне.
— Притесняваш ли се, сладка моя? — Плътният му богат глас я поуспокои. — Глупаво е да се стесняваш от възхитителното си тяло. Виж! — Обгърна едната й гърда и я повдигна, подчертавайки нежната й заобленост. — Най-знатните дами на този свят мечтаят за мека, гладка кожа като твоята, за такава привлекателна закръгленост, за зърно с цвета на зората.
Наблюдаваше как тъмната му глава се накланя и целува гърдата. Допирът на устните му прогони всякаква свенливост. А когато хвана зърното й с два пръста и леко го ощипа, тя простена, готова да се предаде.
Очите му, меки на оскъдната светлина, я пронизваха; палецът му продължаваше да гали зърното.
— И тук си чувствителна. Виж как набъбна — изпълнено е с очакване. Защо ли е така?
— О, умолявам те… — Устреми се към него.
— Говори ми, Алана. Обясни ми по своя сладък начин защо тялото ти ме влудява.
— Защото… искам… да ме целунеш.
Произнесе го през зъби — обзелата я силна смесица от раздразнение и желание я подтикваше да направи всичко, за да го задоволи. Всичко… освен да остави вратата си отключена.
— Прекалено си упорита — присмя й се той. — Но аз съм на твое разположение. Ето виж. — Вдигна глава, присви устни и й прати въздушна целувка. — Ето ти целувка.
— Искам истинска!
— Защо, Алана? Искаш да си отворя устните под твоите, така ли? — Успя да изобрази учудване, но същевременно показа и дълбоко доволство. — Искаш да засмуча устните ти. И защо ли?
Защото вероятно така би задоволила копнежа на всяка фибра от тялото си.
— Кажи ми, Алана, какво би изпитала, ако те лизна и взема зърното ти между устните си? А защо да не направя същото и малко… по-надолу.
Влудена от омайното обещание, тя се раздвижи нетърпеливо.
— Няма да е грубо. Напротив. Нежно и внимателно. Само лекичко ще те ухапя, колкото да те предупредя. Защото аз наистина съм опасен, Алана. Съзнаваш ли го? — Шеговитият му тон изчезна. — О, знам, имаш възможност да ме изпратиш на заточение само с едно щракване на пръстите.
— Би трябвало да го сторя.
— Да. — Обгърна шията й с ръка. Не я притискаше, но заплахата се усещаше.
— Целуни ме — настоя тя — по устните.
Нямаше представа защо това има толкова огромно значение, но желаеше да усети вкуса му. Едва тогава би повярвала, че всичко наистина се случва. Едва тогава би се убедила в собствената си мощ.