Но той не и отвърна. Не й се подчини.
Вместо това усети как ръката му се плъзва да я погали по корема. Забрави за целувката. Забрави и гордостта си. Значение имаха единствено неизречените му обещания.
— Иън… — Изви се в леглото, обзета от копнеж да усети ръката му на онова място, което пулсираше заедно с ритъма на сърцето й. — Моля те…
— Още една целувка ли?
Пое гърдата й с уста…
— Не така.
Погали го по гърдите и напипа косъмчета над слънчевия сплит. Зърната му бяха твърди и плоски. Навлажни пръстите си с език и докосна цветните петна — те щръкнаха като нейните и тя ясно долови сподавено му дишане.
— Изобретателна си. — Лизна свивката на лакътя й. — Или вече стигна предела на въздържаността си?
Пределът. — Да, точно така — беше на предела. Смело плъзна ръце надолу. По бедрото му, силно и твърдо. По корема му, по който мускулите потреперваха. Ако го докоснеше, както тя желаеше той да я докосва, сигурно и той щеше да полудее от копнеж.
Но Иън я спря, когато се насочи към окосмеността между краката му.
— Това е игра за любовници.
— Но ние сме любовници — обади се плахо тя. Коляното му разтвори краката й. Много бавно се отпусна върху нея. После привлече коляното си по-нагоре и то се озова между бедрата й. Натискът бе нежен. Тя се притисна нагоре жадно. Усещането я задоволи и същевременно изостри копнежа й за още. Накрая вече стенеше от желание.
Тогава Иън задържа бедрата си неподвижни. Видя очите му да проблясват в тъмнината и чу неизменните му думи:
— Ще станем любовници, когато отключиш вратата си за мен.
Непринуденото му придвижване я подведе — даде си сметка, че си е отишъл, едва когато се събуди, притиснала възглавницата към слабините си.
Лека пот изби по тялото й. Дишаше учестено. Кръвта пулсираше във вените; отчаяно се опита да намали напрежението, макар добре да знаеше, че каквото и да направи, нищо няма да облекчи влажната пуста чувственост.
— Време е да си спомниш, Алана!
Чу го съвсем ясно — направо очакваше да го зърне, затова се претърколи в леглото, зяпнала към вратата.
Беше затворена. И заключена. Дори и резето бе пуснато.
Предпазливостта й се оказа напразна. Иън отново беше нахлул през прозореца като вятър, беше я омагьосал и тя отново го бе сънувала.
Вбесена, трепереща от раздразнение, се надигна от леглото и стъпвайки на пода, се препъна в замоталата се из краката й нощница. Изрита я надалеч, а тя се понесе като бяло памучно облаче.
Глупава нощница! Всяка вечер грижливо я закопчаваше чак догоре и се събуждаше, за да види, че е разкопчана, смъкната до кръста и хлабаво закрепена от ханша. Как го постигаше?
Огледа празната стая. Стаята, която дъщерите от рода Маклауд обитаваха, откакто замъкът бе построен. Никакви удобства не бяха спестени. Ала последното нещо, което Алана изпитваше, бе задоволство.
Всяка нощ Иън я навестяваше в сънищата й и я прегръщаше, а тя го умоляваше да й достави докрай удоволствие. И всяка нощ той й отказваше. Довеждаше я до ръба. Там, където тялото изпитва непоносимо напрежение. А после… се събуждаше. И през целия ден всичко, до което се докосваше, я караше да мисли за него. Всичко, което вкусваше, пипаше, миришеше, я караше да си припомня преживяното предишната вечер… И онова, до което всъщност не се стигаше.
— Дяволите да го вземат!
Грабна дрехите си от стола и се облече бързо. Ще напусне къщата, преди да го види.
Не — преди той да я види. Той беше ловецът, а тя — сърната. Следваше я навсякъде. Правеше го уж, за да й помага, докато кракът й заздравее. После, след като вече се пооправи, обясни присъствието си край нея с необходимостта все някой да я придружава от селото до нивите.
Лъжеше. Идваше, за да може да й се усмихва. Да й се усмихва и да я докосва, докато й помага да прекоси някой каменист участък. Да й се усмихва и да я взима на ръце, за да я постави на седлото. Да й се усмихва и да я гали по рамото, докато тя разговаря със селяните.
Именно той беше причината да се чувства така напрегната! Нито веднъж не я докосна както преди седмица във фоайето. Знаеше вече колко дръзки и изучаващи са ръцете му, ала щеше ли отново да й го покаже? Не. Засега просто я съзерцаваше — цялата напрегната от еротичните сънища — и, без да промълви и думичка, и даваше да разбере, че знае. По дяволите, той беше сигурен, че ако не намери облекчение, тя ще се прекърши и ще приеме да се омъжи за него.
Стиснала кожените си боти в изпотените си ръце, Алана отключи и дръпна резето. Бавно, тихо отвори и подаде глава в коридора. Погледна първо на едната, после на другата страна и, тъй като не видя Иън да се крие в сенките, излезе на пръсти. Към своето спасение.