— Слагах сажди по бузите си и пъхах слама и парцали под роклята, за да си направя гърбица… — Алана осъзна, че Уайлда още не й вярва. — Какво искаше от вещицата?
— Шегуваш се, че ти си тя — каза Уайлда леко обидена. — Искаш да ти се доверя?
— Хрумна ми, че ако я срещна, бих й казала… — Уайлда решително поклати глава, — Вещицата ще се върне да ми помогне. Знам го.
Алана съзнаваше какви тревоги очакват Уайлда занапред, затова направи още един опит.
— Къде мислиш, че бях през цялото време?
— Крила си се от чичо Лезли. Защото той е противно старо… — Уайлда спря и се огледа наоколо, после прошепна: — …магаре.
Изглеждаше изплашена от собствената си храброст и Алана намери за уместно да я подкрепи:
— Такъв е!
Сега беше още по-лош, отколкото преди четири години. Сякаш се хранеше от омразата, която прислужниците, Алана, дори собственият му син изпитваха към него. С всеки изминал ден изглеждаше по-здрав. С всеки изминал ден сякаш изпитваше все по-голяма наслада да тормози околните.
— Ти се върна заради Иън. — Уайлда пак подхвана очевидно любимата си през последните дни тема. — Защото не си като онази квакерка. Ти си смела, силна и свободна, а Иън се нуждае точно от такава жена. Няма да е нужно да те глези, макар че ще се опитва, защото си е такъв. Ти имаш дом. Той пък ще ти помогне да го направиш по-хубав. Двамата ще си седите пред камината през дългите вечери — в Шотландия дори летните нощи са дълги, сякаш вие тук не вярвате в слънчевата светлина — и въобще няма да се налага да му казваш за какво мислиш, защото той ще знае.
Алана стрелна Уайлда с очи.
— Какво?
Уайлда изглежда си даде сметка, че се е разприказвала прекалено много и се размърда неловко под одеялата.
— С теб може и да не е така. Но за мен е наясно.
Алана й се усмихна окуражително.
— Той знае и аз какво си мисля.
Почувства необходимост да се махне, преди Иън да се появи и да започне да я тормози. Днес е рожденият й ден — имаше правото да го прекара както намери за добре. Изправи се.
— Ти открито показваш емоциите си.
— Така ли? Е, значи така да си го обясня. — После, променяйки светкавично темата, Уайлда продължи: — През последната седмица Иън навсякъде ходи с теб. Очаровал е всички прислужници, няма човек, който да не го харесва. Той ще бъде идеалният господар на Фионауей.
— Всичко, което прави, е много обнадеждаващо — съгласи се Алана. — През деня…
— И е отличен танцьор. — Уайлда сякаш не забелязваше желанието на Алана да тръгне. — Не се притеснявай. В състояние е да изпълнява и всички вечерни задължения на един мъж.
Алана отвори уста, за да я поправи, но се отказа. Не можеше да обясни онова на Уайлда. В следващия миг дойде шокът.
— Ще се справи отлично, предполагам, и в брачното ложе. Това ще те направи по-щастлива, сигурна съм.
— По-щастлива?
Уайлда стисна устни и я погледна крадешком.
— През последната седмица си някак напрегната и нервна…
— А аз си въобразявах, че умело го прикривам — промълви Алана замаяно.
— О, успяваш. — Лицето на Уайлда сияеше с необикновена проницателност. — Просто хванах някои от онези моменти, когато поглеждаш към Иън, сякаш се изкушаваш да го повалиш на пода и да го пребиеш, а той поклаща глава насреща ти. Именно тогава ставаш малко… сприхава.
Алана заопипва с ръка зад гърба си, откри стол и се отпусна на него.
— Значи всички знаят…
— Не, разбира се. — Уайлда се засмя. — Мъжете забелязват единствено себе си и онова, които желаят да забележат. За щастие, Иън иска да вижда само теб.
— И Фионауей.
Определено искаше Фионауей. Алана го разбра, когато посетиха селото. След като обсъди с мъжете колко големи са трудностите при обработването на каменистата почва, жените с възторг й разказаха за предишните му посещения. После двамата отидоха да видят нивите, които той вече бе огледал. Вчера се отбиха и в рибарското селище.
Там Иън се държа странно. Стояха на брега с рибарите и говореха за теченията, за сезона, за последния улов. Алана обаче бе готова да се закълне, че Иън нито веднъж не погледна към океана, а когато една огромна вълна се стовари върху скалите, той потрепери, извърна се бързо и пое към конете. Тогава най-възрастният рибар я бе потупал по ръката със своята мазолеста длан и й бе заръчал:
— Грижи се за него, милейди. Той носи морска вода във вените си и повечето като него имат трагична участ. Но ще защитава Фионауей и теб и ще доживее да разказва своята дълга история, стига само ти да го обичаш достатъчно.
Тогава не обърна внимание на думите му, но нямаше как да не забележи, че всеки селянин, ратай и рибар искаше Иън за господар.