Най-вероятно глупави фантазии.
Но как да си обясни това, че се промъкваше в мислите й и я караше да сънува?
— Ще изгориш светлата си кожа. Сложи сламената шапка върху главата й.
— Да, трябва да внимавам да не разваля стоката. — После, съжалила, че не отвърна с хумор, за да не помрачава хубавия ден, вдигна шапката и добави: — Благодаря. Ще я нося на връщане.
Гласът й прозвуча учтиво и плахо; ядосваше се на добрите си маниери, но днес не желаеше да го дразни. Ден след ден той захвърляше една по една официалните си дрехи. Вратовръзката изчезна първа, после — сакото. А тъй като бродеше сред праха и калта, ботушите му постепенно загубиха блясъка си. Сега носеше само бяла ленена риза и тъмни панталони. Изглеждаше съвсем непринуден.
След целувката пред спалнята на баща му, той си налагаше въздържание, което можеше да я подведе, че е загубил интерес към нея.
Но тя знаеше, че през някоя близка нощ, ще сподели леглото му не само на сън, И макар тази мисъл да я сгряваше и да караше кръвта й да тече по-буйно във вените, някакъв вътрешен глас я предупреждаваше да внимава. Подчинеше ли му се, той щеше да я погълне изцяло.
Смути се от начина, по който изучаваше изтегнатото й върху тревата тяло. Затова седна и придърпа надолу полите на роклята. Решила, че вече има напълно приличен вид, тя попита:
— Какво си донесъл?
— Донесъл? — Изглеждаше леко шокиран. После проследи погледа й и съобрази, че говори за кошницата. — О, това ли? — Усмихна се. — Съвсем скоро ще получиш отговор на всичките си въпроси. Не само на онези, които задаваш, но и на онези, които не си задала.
— Не те разбирам.
— Напротив. — Измъкна от кошницата одеяло и го остави на тревата. — Вътре има обяд. Готвачката се притесняваше, че ще огладнееш.
Колкото и странно да беше, това я раздразни.
— Готвачката се е притеснявала? А аз си мислех, че ти се безпокоиш постоянно за храната.
— Не се храниш достатъчно, а работиш много. — Седна на одеялото и събу ботушите си. — Ох… Така е по-добре. — Раздвижи пръстите си, — Някой трябва да се грижи за теб.
— И смяташ, че това трябва да си ти?
— Имам правото.
Начинът, по който го каза, начинът, по който я наблюдаваше, й подсказа, че стига тя да желае, той е готов да се карат.
Полека, сякаш да не предизвика гнева му, Алана постави шапката до себе си.
Иън кимна.
— Интелигентността е приятна черта у жените, А сега ела на одеялото и легни до мен.
В гърдите й се надигна топлина и заля чак страните й с руменина. Търкалянето по хълма вероятно бе размътило сетивата й. През изминалата нощ сънят беше започнал точно така — беше му се отдала с готовност, на сън винаги му се отдаваше с готовност.
— Алана!
— И така ми е удобно.
Наведе се над нея, взе я на ръце и я положи върху одеялото.
Точно както и в съня… Устните му изглеждаха меки и нежни, а зад тях просветваха белите зъби.
— Много добре!
Простена и, загледан в небето, се изтегна до нея с бедро и рамо, опрени до нейните.
Едва дишаше. Чудеше се защо ли лежи така неподвижно. Не й се наложи да се пита дълго.
— Дракон!
За какво ли приказваше? Проследи насочения му към един облак пръст.
— Според теб не е ли дракон?
— Аз… Ъ… И така може да се възприеме. Но… — Вгледа се. — … по-скоро е котка.
— Прекалено дълго е за котка.
Постепенно отпусна напрегнатите си мускули.
— Прекалено е пухкаво за дракон.
— Вероятно имаш право. Но виж колко бързо се движи! Може би е дракон, който се мени.
— Типично мъжки начин да се спечели спор.
— Типично женски начин да се отрича логичното.
Звучеше абсолютно невъзмутимо. Алана се извърна да го погледне. И сбърка. Този мъж караше сърцето й да замира; беше невероятно привлекателен: профилът му се очертаваше, изсечен като канарите долу във водата; слънцето позлатяваше кожата му; веждите подчертаваха очите с невероятните извити мигли; брадата му тъмнееше. В отчаян опит да намали напрежението, тя се сопна:
— Какво криеш под тази брада? Кажи на камериера ти да те обръсне.
Любопитно извърна глава към нея и тя видя сребристите оттенъци на кафявите очи, взрели се в нейните.
— Дойдох във Фионауей без камериер.
Добре очертаните му устни се раздвижиха под мустаците. Изглеждаше така благ и естествен — чак се изненада при мисълта колко добре този мъж се вписваше в дома й. Преди го свързваше с тъмнината и бурята, но изглежда би било по-добре да го свързва с въздуха, водата, огъня и земята.
— Ще се погрижа да ти намеря камериер.
Смая се от собствените си думи.
Устните му се разтегнаха във весела усмивка.