— Какво виждаш?
Одеяло… трева… — Заоглежда се трескаво наоколо. — Нищо друго.
Ръцете му се плъзнаха по бедрата й.
— Точно така. Няма никакво спасение. Само птиците могат да видят, а те одобряват. Повярвай ми — одобряват.
— Дяволите да те вземат!
— Дяволите вече са ме взели. Има ли нещо чудно, че сега искам да поспя в обятията на ангел? — Пръстите му галеха кожата й така нежно, сякаш милваше птичка. Усещаше дъха му върху тила си. — С теб мога да отлетя право в Рая.
Нещо я докосна. Устните му. Господи, целуваше я, а тя имаше чувството, че не може да го понесе. Стисна одеялото в ръце.
— Какво правиш?
— Ш-ш-ш-т… Не ти причинявам болка. — Бризът поде думите му. — Можеш ли да определиш този аромат?
— Ухае на трева. — Притвори очи, разкъсвана между противоречивите чувства на смущение и наслада; тогава я връхлетяха ароматите на деня. — И на вълна от одеялото и на море…
— И на теб. Ти си като парфюм, който ме предизвиква да му се насладя.
Разтърка с длани горната част на гърба й и започна бавно да ги плъзга надолу. Обгърна хълбоците й, а после леко плъзна пръст между бедрата й. Алана подскочи с широко отворени очи.
— Недей! Не е хубаво.
— Така ли? — Той се засмя. — Не ми хрумва нищо по-хубаво. Освен…
Пръстът продължи да си пробива път, докосвайки нерви, за чието съществуване тя не подозираше. Искаше да му попречи, но кой знае как коляното му се оказа между краката й. Желанието й да запази достойнството си я тласна към отчаян опит да се отдръпне.
Притисна я с тялото си към одеялото. После впи устни в нейните и тя усети неговия вкус. Дъхава топлина и солена страст. Вкус, който погълна ароматите, гледките и звуците на деня; вкус, който я караше да желае още.
Иън се понадигна, претърколи я и отново я настани под себе си. Ризата й се бе усукала около раменете, но той не проявяваше повече предпазливост и я изтегли, изчерпал търпението си да я види цялата. Щом го постигна, простена:
— Прекрасна си! — Изпиваше я с поглед. — Позволи ми… Искам да те гледам!
Смути се от настойчивостта му, ала приливът на желанието измести всякакъв свян.
Желание? Как ли го бе разпознала?
Взимам онова, което ми се полага, както би постъпил всеки мъж. Не помниш ли онази нощ в колибата на вещицата?
Не. Кълна се!
Тогава ми позволи да ти припомня.
Извърна глава, за да прогони спомените.
Ръката му отново се плъзна по нея и стигна до зърното на едната й гърда. Нежно го докосна и то набъбна, почти я заболя, сякаш я бе наранил.
А всъщност леко я докосваше с пръст. Изключително нежно и гальовно.
Допирът му не й се струваше чужд. Познаваше го, усещаше го не за първи път.
Не помниш ли онази нощ в колибата на вещицата?
Стисна зърното й, наблюдавайки удивен собственото си движение. Алана вдигна глава и също се загледа: тъмната му китка върху светлата й кожа я смая. Раздвижи се бавно — опасяваше се той да не спре — вдигна ръка и я положи под главата си.
Иън не спря. Само я погледна в лицето през отпуснатите си мигли.
— Какво усещаш? — Бавно разшири кръговете, които чертаеше по гърдата й. — Кажи ми какво усещаш!
— Не мога…
Искаше да говори, а тя едва успяваше да откъсне вниманието си от болката, която се зараждаше дълбоко в нея. Точно като в сънищата!
Не. Несравнимо по-хубаво, отколкото в сънищата.
— Така ли предпочиташ?
Точно както в сънищата — отвежда я до ръба и спира.
— Не!
Сграбчи ръката му и я постави там, където й беше мястото.
Иън се усмихна — бавно, уверено и сластно.
— Това ли искаш? Стисна я силно.
Отне поне част от напрежението й. Не цялото, но все пак го понамали.
— Да!
Притисна я. Хвана и другото й зърно. После се отдалечи.
— Би ли искала да те докосна там?
Почти се задави от радостното предчувствие, ала от устните й се отрони само кратка въздишка:
— Да!
— Но първо ми кажи какво усещаш!
Нима не разбираше? Та тя не беше в състояние да говори, какво остава да описва…
— Усещането е много приятно…
— Приятно? — Ръцете му се спуснаха към тялото й, но не я докоснаха. — Как точно?
Постара се да намери думи. Действително се стараеше, ала едва успя да промълви:
— Много приятно…
Ръката му се приплъзна към зърното й.
— Опиши това.
— Гори ме! — В отчаянието си търсеше по-изразителни думи, — Леден дъжд… Зимна морска вълна…
— Значи е студено?
— Не. Шокиращо. Но… — Безнадеждно търсеше точната дума. — … порядъчно.