Обзета от паника, яростно го избута и той се катурна. Алана скочи и побягна. Тревата я жулеше по бедрата. Дишаше учестено.
Не стигна много далеч, Иън я настигна и този път не я претърколи, а я събори по лице. Притисна я към земята, въпреки съпротивата й.
— Ти обеща — напомни й го с треперещ глас. Преобърна я и тя нададе лек вик при вида на изписания върху лицето му гняв. — Каза, че си моя!
— Да, но…
Но какво? Нямаше представа. Знаеше едно: позволи ли на спомените да я завладеят, той да я завладее, всичко щеше да се промени. Нещо я дебнеше. Нещо плашещо.
— Никакво но. Ти си моя! Съпротивлявай се колкото си искаш. — Издърпа я, така че дупето й се настани на бедрата му, а краката й — около кръста му. С една ръка я вдигна, с другата намести себе си. — Да не си посмяла да си затвориш очите!
Стоеше примирена. Надмощието му бе очевидно. Гледаше го свирепо. Отново опита да му се изплъзне.
Той се засмя студено. Изражението му показваше, че приема предизвикателството и я предупреждава за своята решимост.
— Точно така. Превърни го в битка, за да мога да победя.
Тогава се развика — хулеше го с всички ругатни, които бе чувала някога. Въртеше се и се бореше. Нищо не го засягаше. Стоеше все така усмихнат и я придържаше внимателно — позволяваше й да се движи, но не и да се откъсне от него.
Най-после спря, запъхтяна. Не постигна нищо. Той продължаваше да я докосва, да я гали с члена си, докато не се навлажни от неволната й възбуда.
Извърна лице.
— Не! — Спря и, хвана брадичката й. — Ще ме наблюдаваш. Този път не искам да забравиш.
Надигна се на колене, подхващайки бедрата й, и проникна в нея.
— Запомни!
Този път запомни всичко.
Светкавиците проблясваха така ярко, че тя ги виждаше дори през затворените си клепачи. Гръмотевиците трещяха сред небесния хаос. Нараненият й глезен пулсираше, но някак далечно, поуспокоен от изпитата билкова отвара. Някакво мъжко тяло топлеше нейното. После целувки, толкова сладки, че приспаха опасенията; милувки, които целяха да и доставят наслада; интимности, каквито никога не си бе представяла.
Едва днес ги преоткри.
— А — възкликна той, а изразът на лицето й предизвика усмивката му, — сега вече знаеш, нали?
Потънал дълбоко в нея, Иън се изсмя с глас. Вятърът пое смеха му и го разнесе наоколо, така че всички да чуят.
Искаше да му каже да замълчи, но той я погали и мускулите й се стегнаха около него.
— Милостиви Боже! — Очите му се притвориха. — Възхитителна си! — Обви краката й около бедрата си и я положи на земята, легна отгоре й и отново проникна в нея. — Спомняш си! — Отново влезе в нея. — Спомняш си! — И отново. — Спомняш си!
Гърдите му се опираха в нейните, усещаше дъхът му върху лицето си, жуленето на брадата му, самия него дълбоко в себе си — и всичко й е познато. И така прелестно. Инстинктивно се сгуши в него. Пое го. Пожела го.
Той се движеше ритмично и ускоряваше темпото. Притискаше я към тревата, изпитвайки наслада от допира на кожата й. Потреперваше. Дишаше учестено.
В един момент, буквално прилепвайки се към тялото й, долови и нейните потрепервания. Беше по-хубаво, отколкото си го бе представяла. Извика от наслада, Иън се засмя и се отпусна още по-плътно върху нея.
С две ръце обгърна лицето й.
— Моя! — Не можеше да се насити да повтаря тази дума. — Цялата моя! — Чувстваше се все още зашеметена, когато я целуна. Целувка на победител. И й се усмихна властно.
— Желая ти много щастие на рождения ден, Алана. Вече си пълнолетна.
Най-после си спомни всичко и си даде сметка, защо се бе съпротивлявала толкова.
Спомни си, че първия път, когато се любиха, му отдаде цялата си душа. Сега му даде и сърцето си.
Обичаше го. Обичаше мъж, който я искаше, за да контролира дома й и да заеме мястото и в нейното собствено имение.
След като са се любили воден дух и човек, понякога се женят, но понякога не. Ако се роди дете, се спазва определен ритуал. Първо по-възрастните го преглеждат, за да определят дали е воден дух, или човек. Ако у бебето надделява човешката природа, родителят воден дух остава на земята и дванадесет години няма право да се завърне в морето. Дванадесет години той е изложен на изсушаващото въздействие на въздуха, на зловещото слънце и на изпитанието да живее сред чужди. Ала постепенното пресъхване на тялото и душата са възнаградени, защото децата, родени от такъв съюз, винаги са специални. Различни. Магически.
Глава 20
— Нараних ли те?
Иън наблюдаваше Алана внимателно, докато я хранеше с парчета студено заешко.
— Не — прошепна тя.
Беше я облякъл в бялата си риза, за да предпази светлата й кожа от слънцето, а понеже му се струваше, че това би я успокоило, беше надянал и огърлицата с камъните за заклинания на шията й.