Движението му я разсея. Тя погледна към краката му, към мускулите от вътрешната страна на бедрата му и прокара върха на пръстите си по тях.
Иън сепнато си пое въздух. Изгледа го и се усмихна.
Само каква усмивка! Женствена. Знаеща. Как така бързо се бе научила?
Силните й ръце се плъзнаха по глезените, прасците, коленете му. Масажираше бедрата му, а когато той се стегна и нададе стон от удоволствие, Алана усили натиска и проследи всеки ясно очертан мускул.
Затаи дъх, когато посегна към слабините му. Зачуди се дали досега ги бе избягвала от девически свян.
Трябваше да се досети, че това не важи за Алана — не и за дивно същество като нея. Тя потопи пръсти във водата, задържала се в свивката на крака му и по стомаха, и го погали по тестисите, измъчвайки го с лекия си допир. Ръцете му се свиха в юмруци, когато единият й пръст се плъзна по дължината на ерекцията му и старателно избърса капката, която допирът й предизвика. Загледа се в нея смаяно: тя я поднесе към устните си и я докосна с език.
— Алана!
Възбуден до краен предел, той я сграбчи.
— Не, аз ще го направя.
И той се остави — вече не го бе грижа как ще го обладае, само изпитваше нетърпение да го направи час по-бързо.
Алана се покатери на него и го обгърна с крака. Стисна жадно и настойчиво. Обгърна го и го постави там, където той желаеше.
— Тук ли?
— Точно там.
Бе готова — мека и влажна, възбудена от вида на тялото му, от усещането на ръцете си върху кожата му. Беше негова, готова да се подчини на желанието му, И двамата изпитваха невероятна наслада.
Обзет от похот, той обви ръце около таза й. Помогна й и, мускулите й се стегнаха в дланите му, докато го въвеждаше в себе си. Обгръщаше го така, сякаш той бе девственикът, получаващ урок от първата си жена… от единствената си жена. Топлината й го изгаряше! Възпламеняваше го! Копнееше да я обладае сега, да я обладава и по-късно, да я накара да проумее, че е само негова.
Със затворени очи и напрегнато изражение тя възприемаше все още новото за нея усещане да посрещне мъж в себе си. Бавно се надигна. Членът му се движеше вътре в нея и той се отдаде на обзелия го екстаз. Ризата очертаваше тялото й. За миг Алана застина. Отвори очи и го погледна. Вдигна ръце. При движението гърдите й се вирнаха, а твърдите й зърна съперничеха на малините.
Хвана косите си и ги разтърси. Изненада се, че капките не зацвъртяха по кожата му.
— Опитвам се да те охладя. — Чиста лъжа. Пое го отново дълбоко в себе си, надигна се и се отпусна пак. Размаза с длани водата по гърдите му. — Сега по-хладно ли ти е?
Гореше в огнена агония. Не би трябвало да усеща нищо друго освен тесния й процеп, но ръцете й също разпалваха пожара.
— Ти си вещица-омайница!
— Знам — отвърна тя самодоволно.
Прекалено самодоволно. Но той си имаше оръжия за свирепата битка — ръката му се придвижи от таза й към слабините, разтвори я с два пръста и нежно погали скритата вътре пъпка.
Усмивката й изчезна. Тя се опита да затвори крака, но той се намираше между тях. Отпусна се тежко върху него. Пръстите, му натиснаха по-силно. Алана простена и се надигна, но сега движенията й, изгубили всякакъв контрол, ставаха все по-бързи. Той я пронизваше. Стараеше се да следва темпото й и същевременно да свърши.
— Сега… — успя да промълви през стиснати зъби тя и се отпусна върху него; всичките й мускули потреперваха.
Иън изпъна крака, повдигна бедра, навлезе по-дълбоко в нея и изтръгна реакцията, съпроводена от пронизителен вик, който стигна до небесата. Сграбчи раменете му и ги стисна, отметна глава назад — цялото й тяло го зовеше. Изля семето си в нея, минавайки през върховните мъчения на задържането, за да увеличи удоволствието.
Задъхана, се отпусна върху гърдите му, Иън прихвана с една ръка раменете й, а с другата — нежните извивки на таза й. Беше негова! Животът беше прекрасен!
Тогава Алана се размърда и промърмори:
— Кажи ми най-ранния си спомен.
Наистина бе научила всички познати на жените номера. Укроти звяра със секс, а после питай за всичко, докато все още е омаломощен. Изсумтя и отметна поизсъхналите й кичури коса от лицето си.
— Защо?
— Искам да знам! — Леко го погали по ръката.
Споменът за собствената й смелост сега я правеше плаха и това го разнежваше, макар само до преди секунди да бе проявявал нетърпение. Щеше да отговори на въпросите й. Бяха минали толкова години…
— Плувахме в черния океан.
— Черен?
За миг видя сцената през погледа на детето, което беше тогава.
— Било е нощ, предполагам. Бях малък — три-четиригодишен… Знам само, че беше тъмно. Държах се за гърба на мама. Тя се смееше. Същото правех и аз.