Иън се изненада. Никога не бе считал лейди Валери за приятелка. По едно време тя по-скоро му беше опонент. Но я харесваше; вечните й кроежи го възхищаваха.
Откакто се запознаха, наричаше лейди Уитфилд „братовчедката Мери“, а много преди това се обръщаше към лорд Уитфилд със „Себастиан“. Но чак приятели? Себастиан го беше взел в бизнеса единствено по настояване на Мери. Оттогава бяха зачестили поканите за тихи семейни обеди и вечери, запознанства с подходящи мъже и знатни дами… Всъщност Себастиан и Мери май можеха да бъдат наречени негови приятели.
И Хадън. Нищо че веднъж Хадън го преби от бой, той определено му беше приятел.
Като че ли не беше чак толкова отритнат от обществото… И именно Алана му посочи този факт.
— Аз също бих искал да се запознаеш с приятелите ми. Но първо трябва да се изправим пред баща ми.
Влязоха заедно в големия салон. Завариха Лезли, Едуин, Брайс и Уайлда, скупчени край огъня. Дамон лежеше пред камината. Независимо обаче от чашите с вино, които всички държаха, единствено кучето изглеждаше доволно.
Бузите на Лезли розовееха, а очите му гледаха бдително. Подпираше се на облегалките на стола, но като че ли просто се бе изтегнал в него. Не изглеждаше зле за човек, който само преди две седмици е бил на смъртно легло.
Кучето се надигна, за да се протегне и разтърси, прекоси салона и навря муцуна в ръката на Иън. Той го потупа. Същото стори и Алана. Лезли отбеляза кисело:
— Развали още едно куче, Иън.
Иън почеса Дамон по брадичката и с това му достави видимо удоволствие. Загледа се в баща си. Според Алана баща му го обиждаше от завист. Неуважителна причина — по мнението на Иън, — за да съсипеш живота на двама души. Улавяйки погледа на Лезли, той отбеляза:
— Всяко същество трябва да знае, че има някаква стойност, татко. Просто дадох на Дамон да разбере, че го ценя.
Отчаяно се опита да внуши на баща си, че той също е същество с определена стойност. Че дори сега е готов да му прости.
За миг Лезли го погледна, разбрал посланието. Но за разлика от Дамон той разполагаше със способността да отхвърля подобни утехи. Затова преднамерено сведе поглед и изсумтя презрително.
— Винаги си бил мекушав. Точно като онази никаквица, майка ти.
Иън откри, че нещата не стават по-добри от това, че знае защо баща му го мрази. Нищо нямаше да се промени, щом Лезли отказваше да забрави миналото.
Тишината натежа. Добре че Уайлда скочи, остави чашата си на масата и тръгна към тях.
— О, върнахте се! Опитах да ги накарам да ви почакат за вечеря, но баща ти, Иън, не искаше и да чуе. Нямало да умира от глад, макар че, ако вие се бяхте забавили прекалено дълго, точно това щеше да ви сполети. Искам да кажа, хората няма как да живеят дни наред, без да се хранят. Те огладняват, отслабват и дрехите не им стоят както трябва.
— Би било недопустимо — увери я Иън, хвана ръката й и я придърпа към огъня.
Тази вечер усмивката й беше много плаха. Той се зачуди защо.
— Същото казах и аз. Както твърди мама, майсторски скроената дреха е едно от най-важните неща, за да се направи добро впечатление. Ако ненадейно ни дойдат гости и видят, че дрехите ни се нуждаят от стесняване, ще бъдат отблъснати и ще останат само за малко. — Уайлда се намръщи, сякаш забравила какво точно иска да каже. После тихо добави: — А и сметките, за шивачите ще са огромни.
— Права си, както винаги — заяви Едуин и галантно се поклони.
Гледайки го изпепеляващо, брат му не помръдна. Уайлда се обърна към Брайс.
Иън обаче нямаше време да се чуди на поведението й, понеже Лезли се раздвижи неспокойно:
— Уайлда, представа нямам защо се опитваш да замажеш нещата, когато довереницата ми и синът ми очевидно се завръщат от полето. По дрехите им има следи от трева и изглеждат неприлично доволни.
Едуин се извърна и неволно бутна чашата на Уайлда. Червеното вино се разля, преди Брайс да я хване.
— Магаре — процеди по-големият през зъби.
Лезли се засмя, уловил погледа на Алана, който тя плъзна надолу към полата си. После се чу характерното кашляне.
— Е, госпожице, като твой опекун настоявам да знам как си прекарала деня.
— Ще ти съобщя важното, татко. — Иън притегли един стол и насили Алана да седне. С ръце върху раменете й той изгледа всеки по отделно и обяви:
— Поздравете ни. Ние сме женени.
Последваха няколко секунди тишина. После Уайлда възкликна:
— Женени? Оженили сте се? След всичко, което ми каза тази сутрин, Алана? По-скоро — братовчедке Алана, защото сега вече си моя братовчедка и аз съм толкова щастлива, че ми иде да изкрещя.
Което й направи: нададе къси, остри писъци, при което Дамон настръхна. Уайлда заподскача нагоре-надолу, наведе се да прегърне Алана, после прегърна Иън и продължи да подскача.