Иън се опита да потисне усмивката, готова да разцъфне на устните му, но не успя. Мъжете седяха като непристъпни канари. Алана, наблюдавайки неподправения изблик на Уайлда, също се усмихна. Иън се наведе напред и прошепна в ухото й:
— Какво си казала тази сутрин?
Без да извръща глава, тя отвърна:
— Че твърдо съм решена да се омъжа за Дамон.
— Лъжкиня!
— Самодоволен глупак!
Той се изправи и изгледа останалите. Брайс и Едуин се опитваха да кажат нещо, но всеки път, когато Уайлда минеше край тях, те се разсейваха.
Баща му… О, погледът на Лезли нито за миг не се откъсна от него и новата му булка. И нещо по-лошо — той се усмихваше.
Какво ли не би дал, за да бъде сега пръстенът на ръката му. Искаше да види емоциите, за които подозираше, че кръжат около тях.
Захвърли го импулсивно. Но как можеше да настоява Алана да се откаже от връзките си с водните духове, без той да стори същото. Всъщност може би нямаше да го направи, ако пръстенът не бе станал черен, когато Брайс го докосна. Иън се намръщи. Дали пък Едуин не повлия върху цвета на камъка?
Нямаше значение. Когато пръстенът го прониза с убийствената болка, Иън си даде сметка, че той има силата да го завлече в другия свят. Светът, който видя в тъмния океан през онази нощ, толкова отдавна. Умно постъпи, като се отърва от него. Скоро щеше да привикне с усещането за ампутиран крайник.
Най-сетне бурните възклицания на Уайлда позатихнаха и Лезли се обади:
— Честито, Иън. Постигна онова, което аз не успях. Хвана най-примамливата гълъбица в цяла Шотландия.
Раменете на Алана се стегнаха под ръцете на Иън. Той започна да ги масажира и не спря, докато те не се отпуснаха.
— Не е гълъбица. А изтънчена дама.
— Ха! Продължаваш да си същия приспособенец. Винаги ще си останеш такъв. Щом не можеш да имаш дадена жена, вземаш друга — това е твоето мото.
Иън и преди бе играл тази игра с баща си. Никак не беше приятна, но съвсем спокойно отвърна:
— Алана е жената, която искам.
— С нейните имоти и доходи. Ти винаги си притежавал способността да съблазняваш птиците да слизат от клоните. Какъв шанс има едно глупаво момиче? — Лезли пребледня. Явно силите го напускаха, но успя да добави: — Добра работа, синко. Много добра работа си свършил.
Алана отново се напрегна.
— Вече съм женен, татко, и нося отговорност преди всичко към съпругата си. Така че, макар най-сетне да получих одобрението ти, трябва да призная — то не представлява интерес за мен.
— Но аз не одобрявам! — Брайс най-после си бе възвърнал присъствието на духа. — Аз съм земевладелецът на клана Маклауд. Алана трябваше да ми поиска разрешение.
— Но ти нямаше да ми го дадеш — вметна Алана.
— Бих приел, но не така прибързано. Непочтено е!
Алана се настани по-удобно.
— Жените Маклауд винаги са се омъжвали прибързано, Брайс, и ти добре го знаеш.
— И са съжалявали за това. — Брайс й се закани с пръст. — Спомни си какво стана с майка ти!
Трябваше ли този мъж винаги да избира най-болезнения начин, за да каже нещо? Упреците му я вбесиха, но Иън се намеси:
— Прав си, Брайс. — Признанието му свари Брайс неподготвен и накара Алана да простене. — Трябваше да се обърна към теб и да поискам ръката й. Но бях изправен пред избора: Алана или подобаващо поведение. Разбираш защо не се замислих за поведението.
— Ами… трябваше — заекна Брайс.
— Съгласен съм. — Иън пристъпи напред и протегна ръка. — Поднасям ти чистосърдечното си извинение.
— Той няма правото да дава съгласие за ръката ми! — възмути се Алана.
Иън не й обърна внимание. Сега вече Брайс беше и негов братовчед, а от горчивия си опит с Феърчайлдови се бе научил да проявява добронамереност към роднините си.
— Нека ти дам едно обещание, земевладелецо на Маклаудови, Ще се грижа и ще браня Алана докато съм жив. А и след това.
— О, Иън. — Уайлда плесна с ръце. — Толкова е романтично!
— Ами… Ъ… — Брайс се надигна и пое протегнатата ръка. — Е, предполагам, всичко е наред. Все някой трябваше да се ожени за Алана. Някой, който да я контролира. Защо да не си ти?
Едуин се надигна.
— Щом Брайс го приема, приемам и аз. — Пристъпи и разтърси ръката на Иън, после целуна Алана по бузата. — Честито, братовчеди!
Извърна се и напусна големия салон. Уайлда остана загледана след него.
— Бедничкият — промълви тя.
— Какъв му е проблемът? — попита Иън.
— Нищо особено. — Очите на Уайлда се разшириха. — Просто е беден.
— Не разполага с пари — преведе му Алана. — Уайлда винаги жали хората без пари.
— Може да си вземе богат мъж — обади се Брайс.