— Точно каквото казах.
Иън вдигна вежди.
— Дом. Камина. — Алана свали пелерината и роклята. — Ако вярваме на старите легенди, изборът именно на този камък й гарантира женитба преди годината да е свършила.
— Тогава вярвам в старите легенди. — Иън се настани до камината и се загледа как Алана разресва косите си. — Госпожа Армстронг вече може да дойде с вода за къпане и храна.
— Благодаря ти, съпруже.
Гласът й леко трепереше и той стисна зъби. Тя без съмнение си мислеше, че няма да я остави да се изкъпе на спокойствие, но само злодей би се нахвърлил върху нея, когато си имаше толкова грижи на главата.
Ала още преди да успее да я успокои, Алана остави четката и се приближи към него.
— Уайлда искаше да е добра. Милата сладка Уайлда се страхува да се омъжи за своя любим, защото се опасява, че в нея има някаква злина, която само магия е способна да премахне. — Обви кръста му с ръце и вдигна лице нагоре. — Представяш ли си! Уайлда си мисли, че е белязана само защото е от рода Феърчайлд.
Силно притисна Алана към себе си, без да откъсва очи от чистото й, невинно изражение и си каза: Да, представям си го. Представям си го.
Глава 25
Едуин намести вратовръзката си за последен път и прокарвайки ръка по безупречно вчесаните си коси, се усмихна.
Късметът му най-после проработи. Винаги е бил по-привлекателният от двамата; винаги е носил по-дръзки дрехи; определено е по-интелигентният. Ала бедността и положението му на втори наследник постоянно го възпрепятстваха. Сега, благодарение на ума си, на недискретността на покойния си чичо и настояването на господин Феърчайлд, се бе сдобил с богатство и с шанс за ново.
Какво от това, че не получи Фионауей? Като управител на имението го очакваше усилена работа и много отговорности. Завръщането на Алана го отърва от непривлекателното задължение и му даде възможност да цеди имението без никакви усилия. Знаеше колко сериозно гледа тя на задължението си да спазва древния съюз и сега се готвеше безскрупулно да се възползва от това. Братовчедка му неминуемо щеше да се прегъне пред заплахата от шантаж.
Обаче имаше прекалено много от Маклаудови в себе си и нямаше да си позволи да постъпи, както господин Феърчайлд настояваше. Никой нямаше да копае морския бряг, за да търси скъпоценните опали. Просто щеше да заяви претенциите си, а Алана и водните духове не биха дръзнали да му се противопоставят. Наслаждаваше се на мощта, с която се сдоби. Господи, колко се наслаждаваше!
Тази сутрин щеше да спре при стаята на Уайлда и да й предложи да я съпроводи на закуска. В крайна сметка беше не по-лоша партия от Брайс. Дори по-добра, защото брат му винаги се бе заричал да се ожени за богата жена с титла, а Едуин не се бе изхвърлял с подобни приказки.
Потупа джобчето, което набързо приши от вътрешната страна на сакото си. Тя постоянно гледа Брайс, флиртува с него — да, но заради двата морски опала, които открадна, жена като Уайлда щеше да погледне благосклонно и на неговото ухажване. Самият той не възразяваше да има толкова красива съпруга, че цяла Шотландия да му завижда.
Отвори вратата и излезе в коридора. Чу някакъв разговор. Спря и погледна към портала отсреща. Натам беше стаята на Брайс — чуваше се неговият глас и като че ли някаква жена му отговаряше.
Вратата се отвори със замах и Едуин бързо се скри в спалнята си. Затаи дъх. Жената, наметната с качулка, излезе в коридора. Не виждаше лицето й, но само една дребна жена с буйни руси коси имаше във Фионауей. И само една жена говореше по този задъхан начин.
Брайс обаче не я оставяше много-много да говори. Непрекъснато я прекъсваше с целувки и нежни милувки… Накрая я подбутна и тя прелетя край Едуин.
Изглеждаше така влюбена, че дори не го забеляза.
Брайс обаче, разчорлен и развълнуван, го видя и облегна ръка върху рамката, сияещ.
— Поздрави ме, братко! Най-после прие да стане моя съпруга.
— Честито — промълви Едуин със стиснати устни.
И си даде сметка, че господин Феърчайлд е прав — освен пари и власт има и други неща. Възмездие.
Иън, прегърнал Алана през кръста, я водеше към трапезарията.
Предишната вечер имаше упражнение по въздържание. Докато Алана се къпеше. После, когато легнаха и тя се сгуши в ръцете му. Търсеше утеха, не нещо друго, и той й я даде. Държа я в обятията си цяла нощ и не спираше да си повтаря: моето легло, моят дом, моята съпруга. Ще има и други нощи. Хиляди нощи. Цял живот.
Сега вдъхваше аромата й на розов сапун. Никоя от познатите му жени не би дръзнала да окачи грубовата огърлица с камъни за заклинания над модна кафеникава рокля. Алана обаче го направи. Лицето, походката, стилът й, бяха уникални.