Сега самоувереността й бе понамаляла, но той щеше да й я възвърне, защото смиреността никак не й подхождаше.
Спря пред вратата.
— Иън?
— Да?
— Наистина ли мислиш, че ще го намерим?
— Ако търсим на правилното място и в подходящия джоб, вероятно ще успеем. — По навик докосна мястото, където стоеше пръстенът му. Какъв момент избра само да го хвърли в морето! — Не се безпокой, Алана. Който е взел камъните, ще иска още и ще се издаде съвсем скоро.
Кимайки, тя стисна ръката му.
— Да, прав си, разбира се. — Влезе в трапезарията и усмихната поздрави:
— Добро утро.
В следващия миг застина.
Иън се блъсна в нея и я сграбчи през талията, за да запази равновесие.
— Какво…
В един миг разбра причината за изумлението й. Роднините им седяха около масата, почти привършили със закуската. Брайс забоде поглед в младото семейство с неприкрито отвращение. Едуин изобщо не вдигна очи от чинията. Лезли ги съзерцаваше злорадо. А Уайлда изрече с най-враждебния си тон:
— Какво лошо има? Много хора са го правили. Искам да кажа — не е виновен Иън, че чичо Лезли е спал с майка му, но никога не се е оженил за нея.
Сякаш гигантска ръка я блъсна. Гласът й прегракна.
— Кажи ми, че не е вярно.
— Че съм незаконороден? — Говореше бавно, насилвайки се да разбере защо е така разстроена. — Напротив — вярно е.
— И не си ми казал?
Обади се Уайлда:
— Сигурно й е обещал какво ли не. Мама смята, че мъжете са способни на всичко, за да прелъстят една жена.
Иън се опитваше да й припомни:
— Казах ти, че баща ми е давал обещания на майка ми, които не е спазил.
— Но аз не схванах, че не се е оженил за нея!
Иън я гледаше стъписан. Това същата жена ли е, която прие да се омъжи за него въпреки неприкритото му желание да притежава земята? Същата, която се примири дори със свекър като Лезли?
— Какво друго обещава един мъж на една жена? Стори ми се, че разбра, но не те е грижа.
— Не ме е грижа? И защо да не ме е грижа?
— Ами така лесно прие… доста странното ми потекло. Това, че съм незаконороден не ми се стори толкова важно.
— Не е важно ли? — Алана се разтрепери, сякаш през отворените прозорци нахлу студен вятър. — Та именно това е важно за мен!
— Сигурно чичо Лезли е обещал да се ожени за нея, а после е отказал. — В тона на Уайлда се долавяха нотки на отчаяние и пълна готовност да очерни стареца. — Та той лъже през цялото време. Той е невероятен лъжец.
— Не разбирам. — Иън се опита да хване ръцете на Алана, за да възстанови връзката, която винаги бе съществувала помежду им. — Кажи ми какво точно съм направил!
Тя отстъпи рязко назад, прокара ръка през косите си и по пода се разхвърчаха фиби. Явно наистина изпитваше силна болка.
— Провали ме. Провали всичко.
— Защо всички изглеждате така? — проплака Уайлда. Иън се огледа. Брайс и Едуин бяха скочили на крака.
— Все още не разбираше нищо.
— Какво ще правим? — попита Брайс.
— Необходимото — отвърна Едуин.
— За Бога, Едуин!
По лицето на Брайс никога не себе изписвало подобно отвращение.
— Тя е господарката на Фионауей. Знаеш какъв е законът — говореше Едуин с непроявявана досега сериозност.
— Не е закон. — Брайс нервно опипваше вратовръзката си. — По-скоро… традиция.
Алана се намеси:
— То е част от съюза. Свещеният съюз.
Иън наблюдаваше тримата братовчеди — тонът им никак не му допадаше.
— Алана, защо говориш така? — настоя Брайс. — Ти само ще загубиш.
— Аз съм господарката на Фионауей. — Доби мрачно изражение. — Мой дълг е да прилагам строго правилата на съюза.
— Това е архаична спогодба със същества, които не съществуват — сряза я Брайс. — Нали не настояваш да й се подчиним и да те изхвърлим от дома ти?
— Какво? — Иън се впусна напред. — Какви ги дрънкаш?
Най-после Лезли се обади:
— Договорът. Договорът, сключен между Маклаудови и водните духове. Според него има само едно условие към мъжа, който ще се жени за господарката на Фионауей. Знаеш ли какво е то, Иън?
Вече знаеше. Виждаше отчаянието на Алана и прекрасното настроение на Лезли.
— Изискването е да е законороден.
Лезли отметна глава и избухна в смях. Гърлен, сърдечен, жизнерадостен смях, който изпълни стаята и се разнесе по коридорите.
Иън бе готов да се обзаложи, че всеки, чул това веселие, се е свил от страх. Сякаш самият дявол изливаше жлъчта си върху нищо неподозиращия свят.
— Прав е. — Едуин пристъпяше от крак на крак като дете, което се нуждае от нощното си гърне. — Иън трябва да си върви.
— И защо е толкова важно младоженецът да е законороден? — настоя младият Феърчайлд.