Надигна се, прекрачи го и слезе от леглото. Отиде при големия куфар, затършува и накрая измъкна един халат. Гледаше гладно. Но и някак отчуждено.
— Обръсни ме.
Усмихна му се.
— Малко топла вода, остър бръснач и най-после ще видя цялото лице на своя съпруг.
— Разбира се. Обръсни ме. — Звучеше малко по-оживен. Надигна се и се подпря на лакти. — Открила си по-добър начин да се отървеш от нежелания съпруг, вместо да прибягваш до анулиране на брака.
Враждебността му я стресна. Алана примигна.
— Какво искащ да кажеш?
— Защо просто не си признаеш, че искаш да ми прережеш гърлото?
Циничната му забележка я разгневи и докато се стараеше да се овладее, й се прииска тя да притежава способността да се изразява посредством светкавици и гръмотевици. Вместо това се налагаше да се задоволи с думи. С ръце на хълбоците се загледа в потъналия в сенките мъж.
— И защо ми е притрябвало да ти прерязвам гърлото?
— Защото ти струвах Фионауей.
— Фионауей. Фионауей…
Тя си мислеше за обзелите го бурни емоции, а на него от главата му не излизаха обширните й земи.
Затършува из куфара и извади кадифената роба. Нефритеният й цвят подчертаваше тена на лицето и косите й. В момента обаче искаше просто да се покрие й затова я навлече.
— Значи прибързах, като отхвърлих предложеното от Едуин разрешение, така ли?
Иън застина.
Тя напипа коланчето и го стегна на кръста.
— Вероятно ти желаеш анулиране на брака ни — продължаваше Алана.
Обвинението й увисна във въздуха и Иън бавно се надигна, за да го поеме, С високия си ръст той буквално изпълни малката стаичка. Проблясванията на светкавиците се отразяваха със сребристо искрене в тъмните му като нощта коси. Цялото му тяло блестеше — нещо средно между разтопена стомана и полиран бронз. Загадъчните му очи улавяха светлината на свещта.
— Представа нямам за какво говориш, но аз не желая никакво анулиране.
Хванала краищата на кадифения колан, тя попита:
— Макар че вече не притежавам онова, което ти искаш?
— А аз какво искам?
— Фионауей.
Стисна зъби и пристъпи към нея.
— Нали няма да изопачиш нещата така, та да излезе, че си се разделила с мен, за да ми направиш услуга?
Преглътна и завърза още един възел на коланчето.
— Никога не си го крил. Винаги съм знаела колко много искаш Фионауей.
— Не, милейди. — Тонът му стана подигравателен. — Обвиняваш ме за твоето падение.
Този път тя пристъпи към него, съвсем близо. Внимателно започна да го изучава. Очите му бяха изгубили тайнствеността си. Бяха просто разярени и обидени. Той не можеше да очаква тя да се държи по-различно от всички останали, които до този момент го бяха наранявали.
Сърцето й се свиваше заради неговата мъка, но същевременно искрицата надежда у нея се разгаряше.
— Искам да си щастлив, а знам, че не можеш без… Ти искаш имението. Ако държиш на анулиране, няма да те спра.
— Каква актриса! Нямаш равна на себе си. — Обърна й гръб. — За малко да ме убедиш.
Вдигна панталоните си, нахлузи ги ядосано и погледна към прозореца.
Искаше да си тръгне. Като див звяр искаше да избяга от нея и от цялата ситуация. Вятърът обаче продължаваше да фучи и дъждът се лееше. Закрачи напред-назад. Светкавиците озаряваха небесата, а кепенците протракваха.
Бурята, предизвикана от самия него, го държеше като в капан. Тук. При нея. И сигурно не само заради загубата на земите сега кръстосваше и ръмжеше така. Тя трябваше да разбере.
— Седни — посочи му пейката.
С вирната глава и разширени ноздри, той я изгледа свирепо.
— Не ставай толкова драматичен! — Видя го как се изчервява. Вдигна върху масата кофата, наполовина пълна с вода, и потопи в нея ленената кърпа. Изцеди я и ласкаво попита: — Ако обещая да не ти прережа гърлото, ще седнеш ли?
— По дяволите, как само ме дразниш!
Тръшна се върху пейката с цялата си тежест — тя се разклати и едва не се преобърна. Наложи се да я задържи с ръка. Облегна лакти на масата, придавайки си съвършено спокоен вид.
— Не желая да те дразня. — Докато говореше, Алана държеше кърпата над пламъка на свещта, за да я затопли. Когато започна да й пари, наведе главата му назад и я омота около лицето му, Той трепна и яростно изруга, но тя я притисна още по-плътно. — Сега! — Притисна бедрата му с колене, за да му попречи да мърда. — Винаги ли, когато някоя от жените ти обяви, че те обича, си толкова несговорчив?
Отблъсна ръцете й.
— Жените ми ли? — Смехът му изтрещя като гръмотевица. — Аз нямам жени!
— Тогава любовниците ти. Когато ти кажат, че те обичат, винаги ли побягваш?
— Няма да обсъждам това с теб. — Кърпата започна да се смъква от лицето му и той я задържа. После, сякаш търпението му се изчерпа, стана. — Какво те кара да мислиш, че искам да избягам?