— Нима?
Обгърна я с ръце. Бръсначът издрънча.
— О, да!
Претегли думите й и прецени, че са искрени. Говореше истината. Вероятно не цялата, но достатъчно, за да предизвика признанието:
— Винаги съм смятал, че ако обичам някого, ще съм в състояние да направя магия.
— Твоите магии окъпаха Фионауей. — Целуна го леко, а после отърка устни в неговите. — Харесваш ми без брада.
— Радвам се. — Разтвори робата й и огледа тялото, върху което имаше претенции. — Аз пък току-що открих колко много обичам да ме бръснат.
Алана рязко се дръпна. Той я пусна, озадачен защо не го прегърна. Дали я обиди? Отново ли бе станала стеснителна? Или капризна? Оказа се, че не. Беше се отдръпнала само за да развърже двойния възел на коланчето и да остави робата й да се свлече на пода.
Не се налагаше да я взема, настоява, съблазнява. Сама му се предлагаше.
Истински негодник! От най-лошите типове сред издънките на рода Феърчайлд! Но трябваше да я притежава. Беше се разкрил пред нея, а тя — като магическо огледало — му връщаше променен образ. По-добър.
Реши този път той да подържи огледалото пред нея — искаше да й покаже какво въздействие оказва тя върху него и това най-важното — защо. С трепереща ръка погали извивката на бедрото й и промълви:
— Ако обичам някого, мога да направя нещо повече от това да предизвикам буря. Мога да направя истинска магия.
Отново проблесна светкавица. Иън вдигна ръце. В този миг изтрещя и гръмотевица. Електричество пробяга по нервите му, докато деликатно галеше кожата й.
Алана отметна назад глава и простена:
— Да… Магия…
Не можа да не й признае нещо, което винаги бе таил в сърцето си.
— Ако обичам някого, ще накарам новата луна да засияе като при пълнолуние. Ще успокоя вълните във ветровита нощ. Ще загладя океана като стъкло.
— Кой знае защо… — наклони главата му назад с леко подръпване за косата — …ти вярвам.
Взе ръката й и я доближи до устните си, прошепвайки:
— Ако обичах някого, това щеше да си ти!
Лезли протегна крака към камината. Отново бяха подпухнали. Приличаше на бухнало тесто. Натиснеше ли, пръстът му потъваше и трябваше да чака дълго, за да изчезне вдлъбнатината. Сега обаче щеше да се оправи. Подготви всичко; оставаше само да пристъпи към действие — преди времето му да е изтекло. Изведнъж самоуверено обяви:
— Започваме да търсим опалите веднага!
Едуин едва вдигна глава от счетоводните книги на Фионауей.
— Ще трябват миньори. Селяните във Фионауей няма да различат жилата дори тя да им извади очите.
Лезли примигна.
— Няма значение. Хващат кирките и раздробяват цялата брегова ивица.
— А ако не желая тя да бъде раздробена. — Едуин обърна бавно една страница.
Лезли надигна глава и го изгледа злобно.
— Ще правиш както ти наредя.
— Защо? — Сините очи на рода Маклауд, така сходни с тези на Алана, го гледаха, без да трепнат. — Сега, след сватбата на Алана, след като тя изобщо не е тук, вече не си опекун. Не ти ще командваш.
Този глупак го предизвикваше — него, който задвижи всичко! Лезли се постара да си поеме дълбоко въздух, за да потисне вика, който напираше в отговор, но гърдите му се оказаха прекалено задръстени. Затова се задоволи с вбесено просъскване:
— Така ли ми се отплащаш за всичко, което направих за теб?
— Просто ми съобщи за извънбрачния си син. Това беше достатъчно, за да пипна Фионауей. Оценявам го. — Едуин отгърна следващата страница и се намръщи. — Пък и като гледам тези цифри, бих казал, че вече си си получил възнаграждението. Профукал си всеки грош, припечелен от Фионауей.
Лезли изсумтя. Сякаш неговото разточителство имаше някакво значение. Та той е английски аристократ.
— Разполагаш с два камъка. Продай ги.
— Възнамерявам… за да наема миньори, които да свършат работата както трябва. — Едуин затвори книгата и се изправи. — Сега аз съм господарят на Фионауей и ако ти е останал поне малко здрав разум, не би го забравил.
Лезли се засмя, без да обръща внимание на тежестта дълбоко в гърдите си. Този млад никаквец смяташе да го надхитри! Е, никой не беше успял досега, като се изключи една жена.
— Ако ти имаш малко здрав разум, ще постъпиш както аз ти казвам.
Тонът заинтригува Едуин и той се обърна.
— Защо?
— Защото, пиленцето ми… — Господи, колко се наслаждаваше Лезли на този момент, — …аз сключих пробен брак с майката на Иън. Всъщност той не е незаконороден.
Също като лъкатушната линия на змията, злото се вие по потока на живота и отнема всяка надежда. Злото се храни от самото себе си, от страха и лудостта.