— Той не ме обича — отвърна тя, без да трепне, и остана горда от себе си.
— Денят още не е приключил. — На места по пътеката имаше кал и мокри листа. Господин Луис се подхлъзна и раздразнено промърмори: — Е, искаш ли да чуеш края на историята?
Алана се наведе, отчупи една здрава пръчка и я подаде на пастора.
— Слушам те.
Той огледа тояжката. Заби я в земята и се облегна на нея.
— Всички моми бяха влюбени в господин Феърчайлд, а той се забавляваше както му хрумне. Знаех, че не е добър. Но спасил Мюрън и на нея й се сторил прекрасен. Пък и той я обичаше повече от всичко на света.
— О, господин Луис, този мъж никога не е обичал нищо освен себе си.
— Имам предвид, че я е обичал, колкото е бил способен да обича. — Господин Луис се загледа в бурните води. — Цяло лято я преследвал по скалите, умолявал я да се омъжи за него. По едно време, признавам, дори си мислех, че тя ще успее да го сложи на място.
— Значи все пак са се оженили!
Пасторът въздъхна дълбоко.
— Да.
— Знаех! Знаех! — Алана едва сдържаше възторга си. — Ти ли извърши церемонията?
— Да. Но приех да ги свържа само в пробен брак, защото му нямах никакво доверие.
Изненадана, Алана попита:
— Той е англичанин. Разбирал ли е естеството на пробния брак?
Господин Луис отново тръгна.
— Обясних им съвсем ясно, че в продължение на година могат да живеят като мъж и жена; ако през този период решат да останат заедно и съюзът им е плодовит, ще ги венчая за вечни времена.
Алана сграбчи ръката на господин Луис и го принуди да спре.
— Обясни ли им условията при встъпване в брак с воден дух?
— Той напълно съзнаваше последствията от действията си. Мюрън също знаеше отговорностите си. Хайде да отидем натам. — Господин Луис посочи към мястото, където пътеката се отклоняваше към брега. — Обичаше го, но струва ми се, не му вярваше. Съюзът им бе обречен на провал. Разбрах го още преди края на първата зима. Лезли ненавиждаше шотландските планини, бурите и студа. Мюрън също бе нещастна. Искаше да види семейството си, но те бяха във водата, далеч от нея. Лезли настояваше да отидат в Лондон; тя му обясняваше, че не може да го последва, че никога няма да е в състояние да живее на друго място.
Алана го погледна невярващо.
— Не го ли е знаел?
— Казахме му. Просто не ни повярва. И макар че бяха толкова нещастни, всеки по своему, те не успяваха да се въздържат да не се прегръщат и любят. Преди настъпването на пролетта тя носеше дете.
— И така се е приключило с пробния брак? Били са венчани за вечни времена?
— Да. Когато го разбрал, Лезли й казал, че ще отскочи до Феърчайлд да се види с близките си, преди да се премести завинаги по нашите места.
Господин Луис не добави нищо повече. Не се и налагаше. Алана знаеше, че господин Феърчайлд е избягал като плъх; изоставил е бременната си жена с надеждата тя да наруши обетите. Представяйки си мъките, които е преживяла Мюрън, Алана попита:
— Сама ли е отгледала Иън?
— Съвсем сама. — И в гласа на господин Луис се долавяше тъга. — Живееше с детето недалеч оттук в една колиба на скалите с изглед към океана. Накрая дойде времето да се върне във водата. Тогава отведе Иън в имението Феърчайлд, Оставила го на Лезли със заръката добре да се грижи за него и му напомнила, че трябва да дойде тук, при нея, когато детето навърши пълнолетие.
Стигнаха разклонението, което отвеждаше надолу по камъните към брега. Алана тръгна напред. След няколко минутно спускане стъпиха на песъчливата ивица между скалите.
— Не ми се вижда правдоподобно господин Феърчайлд да е пристигнал тук като мой опекун от глупост.
— Ако ме питаш, той е дошъл тук по-скоро да се убеди, че Мюрън си е най-обикновена жена и няма никога да му се наложи да плаща цената за нарушеното обещание. — Господин Луис седна върху огромния гранитен блок. — Ала открил, че нещата не са такива, за каквито ги взема. Сега той е един отчаян човек.
Алана се сети как изглеждаше господин Феърчайлд, когато настояваше Иън да се залови с разкопаването на брега.
— Сигурно се надява, че ако успее да унищожи всичко това… — направи широк жест с ръка към гранитните канари, брега и морето, — … магията, която носи благоденствие и плодородие на Фионауей ще изчезне.
— Не е изключено и така да стане. — Господин Луис се загледа в нея; стори й се, че в очите му проблясват сълзи.
Алана го разбра. Именно на нея бе поверена свещената задача да опази мястото, където бе отгледана и израснала.
— Значи не бива да чакам. Трябва да отида още сега да взема документите за женитбата им.