В далечината чу вика на Иън.
Нямаше да стигне навреме. Сви ръце да предпази сърцето си.
И внезапно някой ги връхлетя отстрани. Едуин се просна върху камъните. Алана скочи на крака, а Брайс извика:
— Изчезвай! Алана, бягай!
Поколеба се. Ако се изправят двамата срещу Едуин…
— На мен няма да посегне — изкрещя Брайс Измъкна се от дупката на четири крака и видя, че Иън тича по плажа.
— Побързай!
Чу писък. Извърна се. Брайс се гърчеше на земята. Едуин стоеше надвесен над него. От ножа капеше кръв. Отново го вдигна. Алана понечи да извика.
Ала дочу:
— Едуин, имай милост! Той ти е брат!
Уайлда стоеше на пътеката. Дишаше затруднено.
— Имай милост, Едуин!
Едуин вдигна ножа по-високо.
— Едуин…
Ръката му се отпусна. Подхвърли:
— Изпречи се на пътя ми.
И отново се насочи към Алана.
Тя му се изплъзна. Докопа обаче полите й. Алана се стовари върху гладкия камък. Не можеше да диша. Търсеше за какво да се хване. Напипа цепнатина в скалата. Едуин я теглеше, мъчеше се да я издърпа отново долу в дупката. Ритна го. Той изруга и с усилие се изкачи при нея.
Алана се извърна по посока на вика долу от плажа и Едуин проследи погледа й в спускащия се мрак.
— Иън…
— По-късно!
И се нахвърли върху приближилия се Иън.
Алана се опита да нормализира дишането си и да седне, ала битката с океана бе изцедила силите й. Добре знаеше, че и Иън бе не по-малко изтощен, а сега се търкаляше на земята с Едуин.
С нежния й братовчед Едуин, готов да избие всички, за да стане притежател на Фионауей и сандъчето с морски опали.
Долавяйки движение по пътечката, Алана се провикна:
— Уайлда, тичай за помощ!
Уайлда стигна до плажа и се насочи към двамата мъже. Какво щеше да направи тя срещу въоръжен с нож убиец?
Уайлда обаче ги подмина, като че ли там нямаше никой. Изкачи пъргаво скалите, спусна се в цепнатината и се вкопчи в Брайс.
— Не умирай!
— Господи, Уайлда, не ме разтърсвай така — прошепна той.
Уайлда избухна в сълзи и притегли главата му в скута си.
В краката на Алана Иън и Едуин се боричкаха в смъртна хватка. Огромни вълни продължаваха да се разбиват в брега и заглушаваха всичко. В спускащия се мрак Алана се напрягаше да види какво става. Насили се да се изправи, но се свлече на земята. Поседя задъхана, поставила ръка върху гърдите си.
И все пак съумя да се стегне. Вдигна един доста голям камък. Мускулите около ребрата й горяха от усилието. Макар и със залитане, стана. Различи Иън, легнал по гръб. Зърна и Едуин — тъмна фигура, възседнала съпруга й като гигантска пиявица, В момента главата му представляваше идеална мишена. За миг го видя мъртъв. Нейният Иън!
Олюлявайки се, тръгна към двамата мъже.
Точно навреме, за да стане свидетел как Едуин посяга с ножа. Иън хвана китката му с две ръце и бавно започна да се извърта. Едуин изпищя от яд и със свободната си ръка го удари по главата. Иън не му обърна внимание. Опитвайки се да удържи ножа, Едуин се превърна в самата злоба. Оръжието обаче неумолимо се изплъзваше от хватката му.
Накрая се предаде. Разхленчи се, изпусна ножа и извръщайки се, отскочи настрани. Иън не го последва, само взе падналия нож. Едуин се изправи на крака, готов да побегне. Както лежеше на земята, Иън подвикна:
— Жалък страхливец.
— Копеле! — Едуин отново скочи върху проснатото тяло на Иън.
На слабата лунна светлина проблесна нож.
Едуин направи опит да го избегне, Алана обаче чу стенанието, когато острието проникна във врата му. Инстинктивно извърна глава.
— Свърши се — прошепна Иън. — Помогни ми да го отместим от мен.
Камъкът тупна от ръцете й и тя припряно се отправи към него. Той вече бе избутал Едуин настрана. Алана доиздърпа тялото и най-накрая то се свлече по очи на пясъка.
Иън лежеше неподвижно. Нещо не беше наред.
— Нарани ли те? — попита тя.
— Счупи ми едно ребро.
Алана приклекна в плитчината. Ръцете й опипаха главата, врата, раменете му. Защо не се надигаше?
Опита се да й се усмихне. Поемането на въздух му причини адска болка.
— Убил ме е!
Тя замръзна.
— Иън?
— Наръга ме, когато скочи от камъка.
Лежеше неподвижно, а гласът му ставаше все по-слаб и немощен.
— Иън? — Откри раната — тънка, дълбока резка на гърдите, от която бликаше кръв при всеки удар на сърцето. — Иън?
В един момент кръвотечението спря. Просто спря. Нямаше вече никакви удари на сърцето. Никакво дихание.
— Иън? — Алана се надвеси над него, разтривайки гърдите му, сякаш можеше да му върне живота. — Иън?
Точно в този миг Лезли Феърчайлд се отпусна на стола си във Фионауей. От устата му изскочи солена вода и той умря.