Той отново седна и започна да пише на хотелски бележник и на листове. После сука от гърдите й, като бавно се местеше от едната на другата. Тя заспа и той заспа до нея. Когато тя се събуди, той я обладаваше и оргазмите бяха продължителни и подобни на сън, както винаги, когато бе твърде изтощена.
В полунощ заминаха за Франкфурт.
Това бе първият самолет, който излиташе за Европа.
Тя бе ужасена, че може би вече е докладвано за откраднатия паспорт. Той й каза да се успокои и че хората не са толкова умни, че машината на международните връзки работи много бавно. Не било така в света на призраците, където всичко се движи със скоростта на светлината или пък е в покой. Колеба се дълго, преди да си сложи слушалките. Каза, че се страхува от музиката. После все пак ги сложи и се предаде, плъзна се надолу в креслото и се втренчи пред себе си, сякаш бе изпаднал в безсъзнание. Потропваше с пръсти в такт с музиката. Всъщност тя така го очарова, че не поиска да прави нищо друго, докато не кацнаха.
Той нито говореше, нито отговаряше на въпросите й, но когато тя се опита да отиде до тоалетната, стисна здраво ръката й. Тя обаче надделя и той просто я изгледа как се изправя и излиза на пътеката. Слушалките бяха на главата му, ръцете му бяха скръстени, а кракът му тактуваше в ритъм, който тя не чуваше. Усмихна й се мимолетно, когато седна отново до него и заспа под одеялото.
От Франкфурт заминаха за Цюрих. Той отиде с нея в банката. Тя вече беше много слаба и замаяна, а гърдите й бяха пълни с мляко и постоянно я боляха.
В банката приключи бързо. Дори и не си помисли да бяга. Единствената й грижа бе да го защити. О, каква глупачка беше.
Нареди трансфери на огромни суми и отвори много сметки в Париж и Лондон, които трудно щяха да бъдат проследени.
— Нека идем в Париж — каза му, — защото когато научат за това, ще започнат да ни търсят.
В Париж видя за първи път няколко косъмчета на корема му, около пъпа и около зърната му. Сега млякото излизаше по-лесно от гърдите й и й доставяше огромно удоволствие. Лежеше отпусната и със замъглено съзнание и го оставяше да суче, а копринената му коса гъделичкаше корема и бедрата й.
Той продължи да яде и мека храна, но всъщност искаше само нейното мляко. Ядеше само защото тя настояваше. Според нея тялото му имаше нужда от хранителни вещества. Чудеше се какво ли отнема кърменето от нея самата, дали заради това е слаба и отпусната. Обикновените майки също се чувстваха така, отпуснати и лениви. Скоро се появиха и слаби болки и бодежи.
Тя го помоли да разкаже за времето преди вещиците Мейфеър, най-далечните и странни неща, които може да си спомни. Той говореше за хаос, за мрак, за скитане без край. Говори за липса на организирана памет, за това, че съзнанието му придобило някаква структура със…
— Сузан — подсказа тя.
Той я погледна безизразно. После каза „да“ и изпя имената на всички вещици едно след друго: „Сузан, Дебора, Шарлот, Жан-Луиз, Анжелик, Мари Клодет, Маргьорит, Катерин, Жулиен, Мери Бет, Стела, Анта, Деидре, Роуан!“.
Придружи я до местния клон на „Суис Банк“, където тя прехвърли още пари, като направи така, че те да минат през Рим, а в един случай дори през Бразилия, докато стигнат до нея. Банковите служители бяха доста услужливи. В адвокатската фирма, която й препоръчаха, той само гледаше и слушаше търпеливо, докато тя пишеше инструкциите си, сред които и това, че Майкъл може да запази къщата на Първа улица до смъртта си, както и каквото пожелае от завещанието.
— Но ние ще се върнем там, нали? — настоя той. — Някой ден ще живеем там, ние двамата. В онази къща! Той няма да я задържи завинаги.
— Сега това е невъзможно.
Каква глупост.
Адвокатите пуснаха компютрите си, вкараха информацията в системата и скоро получиха потвърждение, че Майкъл Къри е в град Ню Орлиънс, Луизиана, че е болен и е в интензивното на „Болница на милосърдието“, но определено е жив!
Той видя, че тя увеси глава и се разплака. След час напуснаха фирмата и той й каза да седне на една пейка в парка „Тюйлери“ и да стои мирна, защото ще я наблюдава.
Върна се с два нови паспорта. Сега можеха да сменят хотелите и да бъдат различни хора. Тя се чувстваше скована, всичко я болеше. Когато отидоха във втория хотел, прекрасна сграда в стил крал Джордж V, се свлече на дивана в апартамента и спа с часове.