Как щеше да го проучи? Парите не бяха проблем; просто имаше нужда от оборудване, с което обаче не можеше да борави. Имаше нужда от медицински уреди, електронни програми, мозъчни скенери, от какво ли не.
Той излезе с нея да си купи бележници. Променяше се пред очите й, но едва забележимо. Няколко бръчици се появиха по кокалчетата на ръцете му, а ноктите му вече изглеждаха много по-здрави, макар и все още с цвета на кожата. Клепачите му също имаха малки гънки, които придаваха на лицето му по-зрял вид. Започнаха да му никнат мустаци и брада. Той ги остави, макар че го боцкаха.
Тя пишеше в бележниците, докато оставаше съвсем без сили и вече не можеше да вижда. Записваше всичките си наблюдения на стегнат научен език. Написа и за нуждата му от въздух, че отваря прозорците навсякъде, където идат, че понякога се задъхва и че главата му се поти, докато спи, а фонтанелата му не се е смалила от раждането насам, че е ненаситен на млякото й, а тя е слаба и изтощена.
На четвъртия ден в Париж тя настоя да идат в голямата централна болница. Той не искаше, но тя успя да го прилъже, обзалагаше се с него колко глупави могат да бъдат хората и му каза колко ще е забавно да се промъкнат там, като се представят за редовни служители.
Той се зарадва.
— Да, хванах му цаката! — рече триумфално, сякаш тази фраза имаше специално значение за него. Изговаряше много подобни фрази с удоволствие. „Хайде с мен, чист терен!“ и други такива. Понякога си пееше смешни стихчета, които бе чул.
Такива неща го разсмиваха много. Мери Бет казала веднъж това, Маргьорит — онова. Спомни си някаква поговорка, казваше я все по-бързо, докато накрая думите се превърнаха в свирукащ шепот.
Тя се опитваше да го забавлява, учеше го на други такива скоропоговорки. Когато го порази със странните конструкции в английския, като „Хвърли мама през прозореца целувка“, той направо изпадна в истерия. Дори алитерацията го разсмиваше. „Мама ми меси милинка.“
Сякаш самата форма на устата й, докато го произнасяше, го разсмиваше. Той бе като обсебен от римите. „Крал Карл и кралица Клара крали кларнети от кралството на крал Карл Пети.“ Понякога дори танцуваше на тях.
В селението на духовете музиката му доставяла удоволствие. Чувал я от време на време, когато не можел да долови никакво друго излъчване от хората. Сузан пеела, докато работела. Той си спомни няколко думи, звучаха на келтски, но не можеше да каже какво означават! Беше забравил. След миг заговори жаловито на латински и изпя много стихове, но не успя да ги повтори.
Събуди се посред нощ и заговори за катедралата. За нещо, случило се там. Целият беше в пот. Каза, че трябва да идат в Шотландия.
— Този Жулиен, този хитър дявол — рече той. — Искаше да разбере всичко. Говореше ми в гатанки. — Легна по гръб и каза тихо. — Аз съм Лашър. Аз съм словото, превърнало се в плът. Аз съм тайната. Аз навлязох в света и сега трябва да изстрадам всички несгоди на плътта, а не знам какви ще са те. Какъв съм аз?
По това време той вече изглеждаше доста необичайно, но не и чудовищно. Косата му беше дълга до раменете, носеше черна шапка, нахлупена над очите, и дори най-тесните черни сака и панталони му стояха свободно. Всъщност изглеждаше като някой от смахнатите млади бохеми. Като фен на Дейвид Бауи. Хората навсякъде откликваха с готовност на неговия смях, на невинните му въпроси, на спонтанността му и на често твърде бурните поздрави.
Той завързваше разговор с хората в магазините; питаше за всичко. Произношението му бе станало малко остро, с лек френски акцент, но понякога се променяше и когато говореше с нея, наподобяваше нейния говор.
Когато тя се опита да използва телефона през нощта, той се събуди и изтръгна слушалката от ръката й. Щом тя стана и се опита да иде до вратата, той внезапно се озова до нея. Не се съгласяваше да наемат хотелски апартаменти, в които има прозорец в банята. Откачаше телефонните апарати. Никога не я губеше от поглед, освен когато тя се заключваше в банята, преди той да успее да я спре. Накрая се опита да спори с него.
— Трябва да се обадя, да разбера какво става с Майкъл.
Той я удари. Шамарът я изуми. Силата му я запрати по гръб на леглото. Едната й буза беше зачервена. Той заплака, легна до нея и започна да суче, а после я облада, без да спира да суче. Удоволствието отново я заля. Той целуна червенината на бузата й и тя усети как оргазмът се надига пак, въпреки че членът му вече не бе в нея. Парализирана от удоволствие, лежеше, свила неволно пръсти, с разкрачени крака, като мъртва.