— Да, беше въпрос на време — отвърна тя. — Но със сигурност не очаквах и двете да умрат. Не, изобщо не го очаквах. — Тръгна редом с него, мина покрай събралите се пред портата роднини и продължи по пътеката към стълбите.
— Да, да — отвръщаше на онези, които се опитваха да я заговорят. — Трябва да се отърва от тези отвратителни дрехи.
Четиринайсет
Историята на Жулиен
Това не е историята на моя живот, която ти очакваш, но позволи ми да ти обясня как се сдобих с многобройните си тайни. Както знаеш, роден съм през 1928 година, но не знам дали осъзнаваш какво означава този факт. Това бяха последните дни от стария начин на живот — последните десетилетия, в които богатите земевладелци по света живееха в разкош, както бяха живели от векове.
Ние не само че не бяхме чували за железници и телефони, за грамофони и карети без коне, но дори не бяхме сънували подобни неща!
Ривърбенд — плантацията с огромната господарска къща бе претъпкана с прекрасни мебели и книги, а в многобройните пристройки живееха чичовци, лели и братовчеди. Полята се простираха, докъдето поглед стига по речния бряг, на юг, на изток и на запад — истински рай.
Аз се появих на тоя свят почти незабелязано. Бях момче, а това семейство иска само женски вещици. Бях, така да се каже, принц по кръв, но не и по право — за мен дворът бе приятно място, но никой не забелязваше, че това малко момче притежава вероятно по-голяма вещерска дарба от всяка жена от семейството, живяла някога.
Всъщност моята баба — Мари Клодет, бе така разочарована от появата ми, че спря да говори с майка ми, Маргьорит. Тя, която вече бе родила едно момче — брат ми Реми, и сега бе проявила безочието да роди още едно, изпадна в пълна немилост.
Разбира се, Маргьорит поправи своята грешка възможно най-скоро — през 1830 година роди Катерин, която щеше да стане нейна наследница и да получи завещанието — моята скъпа малка сестричка. Но студенината, появила се между майка и дъщеря, не изчезна чак до смъртта на Мари Клодет.
Освен това смятам, че Мари Клодет е хвърлила само един поглед на Катерин и си е помислила: „Какъв идиот“, защото тя щеше да се окаже точно това. Но те все пак имаха нужда от женска вещица и Мари Клодет щеше да види внучка преди смъртта си, така че на това малоумно отроче щеше да се падне великият смарагд.
Както знаеш, когато Катерин стана млада жена, аз вече бях фактор в семейството, бях доста по-напред във вещерския занаят и освен това станах баща на Мери Бет Мейфеър — последната от великите вещици Мейфеър.
От нея имах друга дъщеря — Стела, което съм сигурен, че също знаеш, а от Стела — Анта.
Нека обаче се върна към опасните времена на моето ранно детство, когато всички ме предупреждаваха шепнешком да се държа добре, да не задавам въпроси, да не нарушавам семейните привички във всяко едно отношение и да не обръщам внимание, ако видя нещо странно, от рода на призраци например.
Беше ми казано направо, че силните мъже Мейфеър не свършват добре — или умират рано, или полудяват, или пък ги прогонват, такава била съдбата на онези, които създават проблеми.
Сега като се замисля, смятам, че за мен е било абсолютно невъзможно да се превърна в един от послушните мъже, като чичо Морис или Лестан и безбройните ми благовъзпитани братовчеди.
Първо на първо, аз виждах призраци през цялото време. Чувах ги. Забелязвах как духът на мъртвия напуска тялото; можех да чета мисли и понякога движех предмети с мисълта си или дори наранявах някого, без даже да съм ядосан или да възнамерявам да го правя. Бях си просто роден вещер, или магьосник, или както там се казва.
Не мога да си спомня време, в което да не съм виждал Лашър. Той стоеше до стола на майка ми почти всяка сутрин, когато отивах да я поздравя. Виждах го до люлката на Катерин. Но той никога не ме поглеждаше, а аз бях предупреден да не говоря с него, да не питам кой е и дори да не изричам името му.
Моите чичовци, все много щастливи мъже, ми казваха:
— Помни, мъжете Мейфеър могат да получат всичко, което пожелаят — вино, жени, невероятно богатство. Но не бива да искаме да узнаем семейните тайни. Трябва да ги оставим в ръцете на великата вещица, защото тя вижда всичко, ръководи всичко и на този принцип е основана нашата огромна мощ.
Е, аз обаче исках да знам какво става. Нямах никакво намерение просто да се примирявам със ситуацията. И така, моята баба се превърна в истински магнит за моето любопитство.