Тя се съгласи, но настоя, че Лашър бил като Дявола, защото не се подчинявал на Божиите закони, но пък щял да се въплъти и да стане човек.
— Защо? — учудих се аз. — Така не е ли хиляди пъти по-силен? Защо му е да хваща малария или тетанус?
Тя се смя много на това.
— Той ще се въплъти, защото иска да почувства онова, което чувства плътта, да види през човешките очи, да слуша през човешки уши и за да няма нужда да се материализира отново и отново с риск да изчезне завинаги. Иска да се въплъти, за да стане реален; да бъде в света, да предизвика Бог, който не му е дал тяло.
— Хм, струва ми се, че доста надценява тази работа. — Или както би го казало едно тригодишно дете, защото на тази възраст, като повечето деца по онова време, бях видял доста смърт и страдания.
Тя пак се засмя и каза, че той ще постигне, каквото е решил, и е щедър с нас, защото ние служим на целта му.
— Трябва му сила. Всеки час, всеки ден в нашето присъствие, му дава сила. Той се стреми към едно: да се роди толкова силна вещица, че веднъж завинаги да го превърне в материално същество.
— Е, това няма да е моята сестра Катерин — рекох аз.
Тя се усмихна и поклати глава.
— Опасявам се, че си прав, но силата идва и си отива. Ти я имаш. Брат ти — не.
— Не бъди толкова сигурна — казах аз. — Той просто се плаши по-лесно. И той вижда призрака, но Лашър му прави страшни физиономии, за да го държи далеч от Катерин. На мен не ги прави, защото аз не бих се изплашил. Пък и имам твърде много ум, за да тръгна да обръщам люлката на бебето. Кажи ми, как тази вещица ще го въплъти? Дори с мама той не може да остане видим за повече от две-три минути. Как ще се получи?
— Не зная — отвърна тя. — Наистина не зная тайната. Но нека ти кажа още нещо, докато музиката свири. Слушай внимателно. Никога дори не съм мислила целенасочено за това, но сега ще го кажа на теб. Когато получи, каквото желае, той ще унищожи цялото семейство.
— Защо? — попитах аз.
— Не зная — отвърна тя много печално. — Просто така мисля. Защото чувствам много силно, че макар да ни обича и да има нужда от нас — той ни мрази.
Притихнах и се замислих за това.
— Разбира се, той не го осъзнава — каза баба ми, — или пък не иска аз да го разбера. Колкото повече мисля за това, толкова повече се чудя дали ти не беше изпратен тук, за да предам на теб онова, което трябва да кажа на бебето в люлката. Господ знае дали Маргьорит сега би ме чула. Тя си мисли, че управлява света. А аз вече съм много уплашена и копнея за компанията на едно сладко тригодишно хлапе.
— Да се въплъти, значи той иска да се въплъти — настоях аз. Помня, че много се поласках от определението „сладко“, исках тя да поговори още за моите качества, но все пак се върнах на злото създание. — Но как може да бъде в плът? В човешка плът? Как? Ще се роди отново или пък ще вземе мъртво тяло, или…
— Не — отвърна тя. — Той каза, че знае каква е съдбата му. Съдържал в себе си предначертание на предстоящото. Някой ден вещица и мъж ще създадат магическо яйце, от което той ще получи формата си и ще се появи отново сред живите и целят свят щял да разбере това.
„Целият свят, значи“ — помислих си.
— Но ти каза „отново“. Това значи ли, че той е бил в плът и преди?
— Бил е нещо, което сега не е, но какво точно, не мога да кажа. Мисля, че е някакво прокълнато създание, осъдено да страда в самота и безтелесност! Но краят на присъдата ще дойде. Чрез нас той иска да създаде силна вещица, която ще бъде за него нещо като Дева Мария за Христос — съседът на Въплъщението.
Аз се замислих над това.
— Той не е дявол — казах после.
— Защо мислиш така? — попита ме тя отново, сякаш вече не го бяхме обсъждали.
— Защото Дяволът си има по-важна работа, ако изобщо съществува, макар че изобщо не съм сигурен в смисъла на съществуването му.
— Но защо реши, че няма Дявол?
— От Русо — казах аз. — Неговата философия твърди, че най-страшното зло е в човека.
— Е, почети още малко, преди да си съставиш окончателно мнение — отвърна тя.
Така завърши този разговор.
Преди да умре, което стана скоро след това, тя ми каза още много неща за призрака. Убивал най-вече чрез страх. Явявал се пред каретите и ездачите посред нощ и така ги принуждавал да излетят от пътя в мочурището; понякога дори плашел конете, не само хората, което доказва, че наистина е донякъде материален.