— Защо не ги убиеш?
— Защото искам да знам онова, което те знаят — каза той. — А и просто така, без причина. Пази се от тях. Те са алхимици и лъжци.
— Колко си стар?
— Аз нямам възраст!
— Защо си бил в Донелайт?
Тишина.
— Как така се озова там?
— Сузан ме повика, нали ти казах.
— Но ти си бил там преди нея.
— Няма нищо преди нея.
И продължаваше в същия дух — интригуващо, но без да разкаже повече от историята или да разкрие някаква конкретна тайна.
— Време е да помогнеш на майка си. Силата ти й е нужна.
Това означаваше, разбира се, да помогна в експериментите на Маргьорит. Добре, рекох си, въпреки че ако тя продължи да гори миризливите си свещи и да мърмори на латински, който всъщност не разбира, ще си тръгна!
Последвах Лашър до нейните стаи. Тя точно се бе сдобила с едно бебе — немощно, но все още живо. Бе изоставено пред вратите на църквата от някаква робиня. Бебето плачеше, малко кафяво същество с къдрава кафява коса и розови устни, които можеха да ти скъсат сърцето. Изглеждаше твърде миниатюрно, за да може да оживее. Майка ми беше много доволна. Приличаше на дете, което си играе с бръмбар в буркан, толкова свиреп беше интересът й и толкова далеч изглеждаше тя от факта, че това крехко плачещо същество всъщност е човек.
Тя затвори вратата, запали свещите и коленичи до детето. После покани Лашър да се всели в него.
Започна да припява нещо и подтикваше демона да се всели в детето.
— Всели се в тези ръце, гледай през очите му, говори с устата му, живей с дъха му и с ударите на сърцето му.
Стаята като че се изду и после се сви, въпреки че, разбира се, не стана нищо такова. Всички предмети затракаха и шумът заприлича на едва доловимо мърморене — бутилките тропаха, камбанки звънтяха, капаците на прозорците се удряха от вятъра — и тогава малкото бебе започна да се променя пред очите ми. Крайниците му се задвижиха координирано, а личицето му стана злобно или пък просто възрастно.
То вече не беше дете, а зловеща кукла, или нещо от този род. Въпреки че не се беше променило физически, в него се бе вселил възрастен мъж, който го движеше и говореше през устата му с клокочещ глас:
— Аз съм Лашър. Вижте ме.
— Расти, укрепвай! — извика Маргьорит, стиснала юмруци. — Жулиен, накарай го да порасне. Вгледай се в ръцете и краката му и им заповядай да пораснат.
Аз го направих и за мое изумление ръцете и краката на истина започнаха да се издължават. Очите на детето — бледосини като на всяко новородено, изведнъж станаха тъмнокафяви, косата му също потъмня, сякаш попи някаква тъмна течност.
Кожата му пък започна да изсветлява — цветът пулсираше по бузите му. Краката му за миг се протегнаха като пипала. И после малкото създание умря. Просто умря. Изпищя за последно и умря.
Маргьорит го грабна от леглото и го запрати към огледалото на тоалетката. Бебето се удари в него, опръска го с кръв, но не го счупи. Търкулна се на земята — едно безименно мъртво дете сред нейните парфюми, помади и гребени.
Стаята отново потрепери. Той беше близо, но пак не успя. Над нас се спусна студ. Сякаш Лашър бе отнесъл цялата топлина със себе си.
Майка ми седна на пода и заплака.
— Винаги става така. Стигаме толкова далече и после съдът се оказва твърде слаб, за да го поеме. Той унищожава онова, което променя. Как изобщо ще се въплъти? Сега е така изморен от стореното, че няма да дойде при нас. Трябва да чакаме да се събере отново, нищо не може да се направи.
Бях омагьосан от видяното. Исках да изляза и да го запиша, но тя ме спря.
— Какво да направим, че той да се въплъти? — попита ме.
— Не зная, може би не трябва да опитваш с дете, а с тяло на мъж. Намери някой слабоумен или парализиран, който вече е близо до смъртта, някой, който няма да може да му противостои повече от едно дете. И тогава виж дали Лашър ще се справи.
— Но той каза, че трябва да порасне от малко дете. Малко дете, като бебето в яслите.
— Така ли каза? Кога? — попитах я аз и запомних това, заедно с останалото, което се бе изплъзнало от устата му.
— Ще се роди от малко дете, от най-могъщата вещица, но бебето трябва да е съвсем малко, като бебето Исус. О, само да можехме да го въплътим сега, помисли си какво бихме могли да направим и тогава, тогава, ще върнем и мъртвите по същия начин.