Аз излязох от къщата, изгарящ от гняв. Върнах се в апартамента си на Рю Домейн, наех няколко квартеронки и цяла нощ правих секс с тях, обезумял от мъка. Катерин и онзи ирландски звяр — горе, в квартала на американците.
Сега, когато се връщам към тази история, виждам, че съм скрил твърде много от нея. Тя си мислеше, че мъжът е просто призрак. Не знаеше какво може да стори Лашър, ако го призове.
— Добре — казах й, — ако искаш да ме убиеш, просто го извикай пак така и той ще се опита да изпълни желанието ти.
Не бях съвсем сигурен в това, но не исках да продължава да сипе проклятия върху мен. Първо ме бе предала с Дарси, а сега и с Лашър. Но тя беше вещицата и аз цял живот щях да я закрилям.
— Не знаеш с какво си имаш работа — казах й, — аз те опазих от него.
Тя беше ужасена, разплака се, но все пак реши да се омъжи за Дарси Монахан.
— Вече няма нужда да ме пазиш — рече. — Ще се омъжа със смарагда на шията, както изисква семейният закон, но ще се омъжа в църква, пред Божия олтар, а децата ми ще бъдат кръстени с неговото име. Те ще се отвърнат от злото.
Аз свих рамене. Всички се бяхме женили пред католически олтар, нали така? И всички бяхме кръстени. Какво от това? Но не й казах нищо.
С майка ми се опитахме да я откъснем от Дарси, но без полза. Всъщност тя бе готова да се откаже от завещанието заради онзи ирландски глупак, или поне така говореше пред всички. Братовчедите идваха при мен и питаха какво ще стане, какъв е законът, ще изгубим ли богатството си. Тогава стана ясно колко много знаят за тайната пещ на злото, която захранваше просперитета на нашето семейство и доколко готови са да тръгнат срещу нея.
Но всъщност Лашър даде булката.
— Нека се омъжи за келта — каза той. — Баща ти също беше ирландец и в неговите вени течеше древна вещерска кръв. Ирландци, шотландци, те са надарени с пророческа дарба. Кръвта на баща ти те прави толкова силен. Нека видим какво ще направи този ирландец със сестра ти.
Но ти знаеш историята. Катерин изгуби две бебета, и двете момчета. След това роди на Дарси двама синове. Въпреки молитвите й, въпреки църковните служби, броениците и свещениците, тя губеше бебе след бебе.
Избухна Гражданската война и градът падна, много хора фалираха за една нощ, когато янките нахлуха по улиците. Катерин отглеждаше момчетата си в къщата на Първа улица, сред американските си приятели и предатели. Тя мислеше, че е оставила зад себе си семейното проклятие. Всъщност дори върна смарагда още в деня на сватбата си.
Семейството обезумя. Вещицата си бе отишла. За първи път чух мнозина да шепнат тази дума. „Но тя е вещицата! — казваха. — Как така ще ни изоставя?“
Смарагдът. Той лежеше в тоалетката на майка ми, сред магьосническите й боклуци, като някаква зловеща дрънкулка. Накрая го взех и го сложих на една гипсова статуетка на Дева Мария.
За мен това беше мрачно време, време на голяма свобода, време, в което научих много. Катерин си бе отишла и нищо друго нямаше значение за мен. Ако някога съм се съмнявал, то вече знам със сигурност — моето семейство е моят свят. Тогава можех да ида в Европа или в Китай. Можех да се махна и от войната, и от епидемиите, от бедността. Можех да живея като цар. Но тази малка част от земята е моят дом, а без любимите ми хора нищо нямаше същия вкус.
Жалко, наистина. Но е така. Аз научих нещо, което само много могъщ и богат човек може да разбере — какво всъщност искам.
Междувременно демонът постоянно ме подтикваше да имам нови любовници и гледаше ненаситно какво се случва между нас. Имитираше ме постоянно. Дори когато посещаваше майка, той се появяваше в моя образ и всички си мислеха, че това съм аз. Лашър като че изгуби всяка представа за собствена самоличност, ако някога я е имал.
— Как изглеждаш наистина? — попитах го аз.
— Смях. Защо ме питаш това?
— Какъв ще бъдеш, когато се въплътиш?
— Като теб, Жулиен.
— А защо не какъвто беше преди — с кафява коса и кафяви очи?
— Този образ бе само за Сузан, тя искаше да ме вижда такъв, затова приех тази форма и растях в нея — като шотландски селянин. Но ми се ще да бъда като теб. Ти си красив.
Много мислих за това. Играех комар, пиех, танцувах до зори, биех се и се карах с патриотите от Конфедерацията и с враговете янки, трупах и губех цели състояния в най-различни сфери, влюбвах се няколко пъти и общо взето започнах да осъзнавам, че ден и нощ тъгувам за Катерин. Вероятно имах нужда от цел в живота, нещо различно от това да правя пари и да отрупвам с тях братовчеди от близо и далеч, нещо различно от това да строя къщи по нашите земи и да купувам нови имоти. Катерин бе най-важна за мен. И винаги е било така.