— Това е негово дело — каза майка ни. — Той те е накарал да легнеш с нея. Спри да се тормозиш. Тя трябваше да роди още деца, всички знаят това, трябваше да има дъщеря. Защо ти да не си бащата, та твоята дарба е силна? Мисля, че идеята е страхотна.
Не си направих труда да говоря с нея за това отново.
Аз не знаех дали това бе негово дело. Не знам и сега. Знам само, че това бе най-скъпото удоволствие в живота ми — това изнасилване. И че аз, Жулиен, който бях способен да убивам хора без капка жалост, се почувствах мръсен, жесток и зъл.
Катерин наистина изгуби разсъдъка си, преди Мери Бет да се роди, но никой не разбра това.
След изнасилването тя вечно мърмореше своите молитви и говореше само за ангели и светци.
После дойде нощта, в която се роди Мери Бет. Катерин беше много наедряла и пищеше от болките. Аз също бях в стаята, заедно с черните акушерки и белия лекар, както и Маргьорит и всички, които можеха да помогнат с нещо. Никога не си виждал подобно събрание.
Накрая, с един последен писък, Катерин най-сетне изтласка Мери Бет на белия свят. Тя беше красиво, съвършено дете — приличаше по-скоро на миниатюрна жена, отколкото на бебе. Имам предвид, че на малката й главица вече имаше черни къдрици, а в устата й, под горната устна, блестеше зъбче. Ръцете и краката й бяха като изваяни. Тя пое първия си дъх и изплака меко, красиво и някак страстно. Сложиха я в ръцете ми.
— Eh bien, мосю, това е вашата племенница — каза старият лекар много тържествено.
Аз погледнах дъщеря си и тогава, с периферното си зрение, зърнах как демонът добива прозрачен образ, така че да не го видят останалите в стаята. Беше просто призрак, който меко се докосна до рамото ми. Детето изви очи! То също го видя, а малката му устичка се изви в усмивка.
Бебето спря да плаче и отвори, а после пак затвори мъничките си ръце. Аз го целунах по челото. Вещица, вещица до мозъка на костите си. Ароматът на мощта се носеше от нея като парфюм.
После демонът ми прошепна най-зловещите думи, които бях чувал:
— Браво, Жулиен. Ти изпълни предназначението си!
Бях като поразен от гръм. Лявата ми ръка се плъзна към врата на бебето, под белите пелени от лен и дантела. Притиснах леко с палец меката плът, без никой в стаята да забележи.
— Недей, Жулиен! — прошепна Лашър в главата ми.
— Я стига — отвърнах му аз по същия начин, — ти имаш нужда от мен, за да защитавам това дете още малко, нали така? Я се огледай. Погледни с хитри човешки очи, а не с объркания мозък на ангел. Какво виждаш? Една старица и една мърмореща луда жена и това малко момиче. Кой ще го научи на онова, което трябва да знае? Кой ще я защитава, когато започне да проявява силите си?
— Жулиен, никога не съм искал да те нараня.
Засмях се и всички решиха, че се смея на детето, което определено гледаше нещо, което никой от тях не можеше да види, точно над рамото ми. Дадох я на бавачките, те я изкъпаха отново и я приготвиха за майка й.
Излязох от стаята. Изгарях от гняв. Ти изпълни предназначението си! Да, за това бе ставало дума от самото начало! Всичко останало бяха само игрички и аз знаех това.
Той също го знаеше. Семейството навсякъде около мен процъфтяваше, множеше се — хора, които обичах и които навремето, преди да извърша отвратителното си деяние, обичаха мен. Те като че все още бяха готови да ме обичат, стига да успеех да спечеля прошката им. В стаята зад гърба ми беше прекрасното дете, което докосна сърцето ми — моето първо дете!
Това са нещата, които съставляват живота, рекох си аз! Проклет да е този демон от ада, от който не мога да се отърва!
Но какво право имах да се оплаквам! Какво право имах да съжалявам? Какво право имах да се срамувам? Бях оставил това същество да ми служи от самото начало, макар да знаех, че е коварно, капризно и егоистично. Да, знаех го, но бях станал играчка в ръцете му, като всички вещици преди това, като цялото семейство.
Щом ме оставяше жив, значи трябваше да има някаква полза от мен. Трябваше да измисля нещо. Обучението на Мери Бет не бе достатъчно. Не, съвсем не беше достатъчно. Все пак самият демон беше дяволски добър учител. Трябваше бързо да измисля нещо и да впрегна всичките си вещерски способности за тази цел.
Докато седях умислен, се събра цялото семейство. Братовчедите идваха, говореха гръмогласно и си стискаха ръцете.
— Момиче е, момиче е! Катерин най-сетне роди момиче!
Внезапно всички започнаха да ми стискат ръката и да ме целуват. Вече нямаше проблем, че съм изнасилил сестра си, явно някак бях изкупил греха си. Не зная. Но Ривърбенд се изпълни с радостни гласове. Отваряха се бутилки с шампанско, музикантите свиреха. Бебето бе показано на терасата. Корабите по реката надуха сирените си в чест на нашето шумно празненство.