— Не, няма да се обадите. Ще се покриете. Знаете какво се е случило. Някой е изнесъл оттам всичките материали, които Роуан Мейфеър ми повери, всичко, върху което Фланаган работеше. Допуснали сте грешка! И Фланаган е така зле, че не може да говори.
От другата страна замълчаха. После същият млад и рязък глас отговори:
— Поправка. Доктор Фланаган е мъртъв. Умрял е преди двайсет минути. Ще ви се обадя по-късно, докторе.
— Най-добре намерете материалите, всички материали за експериментите на Мич Фланаган, поръчани от доктор Самюъл Ларкин за доктор Роуан Мейфеър.
— Имате ли квитанция, че сте ни изпратили тези неща?
— Донесох ги лично.
— И сте ги донесли лично вие, а не някой, който се представя за вас? Като онзи лекар вчера, който не сте били вие. Но каза, че сте вие? О, да, ок. Сега гледам записа на този човек. Вчера в четири следобед наше време. Той е висок, с тъмна коса, усмихва се, вдига към камерата картата си. Това е шофьорска карта от Калифорния, на името на доктор Самюъл Ларкин. А вие казвате, че сте Самюъл Ларкин и сте в Ню Орлиънс?
Ларк остана без думи. Прокашля се.
Осъзнаваше, че се е втренчил в Райън Мейфеър, който го гледаше от ъгъла на сумрачния си кабинет. Останалите още чакаха в конферентната зала — далечен и печален обръч от лица около махагоновата маса.
— Добре, доктор Бари или който и да сте там — каза Ларкин. — Ще накарам адвоката си да ви изпрати пълно мое описание и копие от паспорта ми, шофьорската книжка и идентификационната карта за Университетската болница. Ще видите, че не съм онзи мъж от записа. Моля ви, запазете касетата. Не я давайте на никого, дори да дойде, да ви се усмихне и да ви каже, че е Самюъл Ларкин. И моля ви, предайте на Марта Фланаган искрените ми съболезнования. Не си правете труда да се обаждате в полицията за случая. Аз ще го направя.
— Ще си загубите времето, докторе. Ако е станало недоразумение, нямаше начин да знаем, че този мъж не е онзи, за когото се представя. Просто забравете за полицията, защото добре знаете, че…
— Най-добре намерете документите, докторе. Трябва да има копия!
Той затвори преди младият кретен отсреща да му отговори.
Направо кипеше от яд, но беше и някак зашеметен. Фланаган бе мъртъв. Фланаган бил ударен от кола, докато пресичал Калифорния стрийт. Ларк не можеше да си спомни дали някой някога е бил прегазван на този ъгъл, освен ако виновникът не е бил шофьор от друг щат, който се е опитвал да изпревари трамвая в дъждовен ден.
Погледна към Райън, но той не каза нищо. После набра пак код 415 и номера, който знаеше наизуст.
— Дарлин, Самюъл Ларкин е. Моля те, изпрати цветя на Марта Фланаган. Точно така. Да. Почти мигновено. Не съвсем. Да, така е добре. Пиши само „От Ларк“. Благодаря ти.
Райън излезе от сенките, обърна гръб на Ларкин и тръгна към конферентната зала.
Ларк изчака малко. Лицето му беше мокро от пот, чувстваше се изморен и не можеше да реши какво трябва да направи. В главата му се блъскаха безброй противоположни мисли. Изгаряше от гняв, от нетърпение, от… от изумление. Двамата с Мич бяха пресичали оттам много пъти, за да идат в любимото си заведение за яйчени рулца и евтин пържен ориз. Обичаха това ястие още от Ню Йорк и годините в университета.
Той стана. Не знаеше какво ще каже. Не знаеше как ще обясни всичко това.
Чу, че вратата зад гърба му се отваря и видя с облекчение, че влиза Лайтнър. Носеше някаква папка. Изглеждаше изтощен, също като в колата на път за тук следобеда.
Сега му се струваше, че това е било преди векове. Фланаган бе умрял в промеждутъка.
Влязоха заедно в залата. Всички изглеждаха много спокойни, невероятно спокойни, очите им бяха зачервени от плач. Бяха облечени с леките си адвокатски костюми.
— Е, това са… това са много лоши новини — каза Ларк. Усещаше как кръвта нахлува в лицето му. Стисна облегалката на кожения стол. Не искаше да сяда. Видя размазаното си отражение в прозорците отсреща — зад тях се виждаха светлините на града. Всъщност той видя общо взето това — настолни лампи, кръг от кожени столове с високи облегалки, и Райън, застанал в ъгъла.
— Всички материали са изчезнали — каза Райън, тихо и без упрек.
— Да, страхувам се, че е така. Доктор Фланаган е… мъртъв и те не могат да намерят записите. Освен това някой… аз за нищо на света не мога…