Римляните така и не успели да покорят Северна Шотландия, както знаете. Това не успели да постигнат и ирландските мисионери. Римляните дори забранили на войниците си да ходят в долината и на близките острови, заради безнравствеността на тамошните жени. Шотландците там по-късно станали католици, и то яростни, готови да се бият до смърт. Въпреки всичко били странен сорт католици и в това се криело тяхното падение.
— Обяснете ми — помолих аз и му налях още една чаша портвайн. После се вгледах в картата, която бе разгърнал пред нас. Тя беше копие, което бе направил сам на оригинала, съхраняван в Британския музей.
— Градът достига възхода си през четиринайсети век. Има свидетелства, че е бил търговски център. Езерото по онова време имало истинско пристанище. Според слуховете катедралата била великолепна. Но не нея споменава Беда. Катедралата е строена с векове и с помощта на клана Донелайт, който бил отдаден на този светец, смятал го за пазител на всички шотландци и за онзи, който някой ден ще спаси нацията. Трябва да прегледате описанията на пътешествениците на светилището. Те не са много обаче, а и никой не си е направил труда да ги събере.
— Аз ще ги събера — казах.
— Ако имате век на разположение тук, може би — отвърна той, — но трябва да идете в долчинката и да видите колко малко е останало от всичко това. Замък, езически кръг от камъни, основите на града, напълно обрасли с растителност, и онези ужасни руини на катедралата.
— Но какво е станало с нея? Защо казахте, че католицизмът довел до крах мястото?
— Тези шотландски католици не отстъпвали пред никого — каза той. — Нито пред Хенри VIII, когато се опитал да ги приобщи към новата църква в името на Ан Болейн, нито пред великия реформатор Джон Нокс. Точно той — или по-скоро неговите последователи — ги унищожили.
Затворих очи; виждах катедралата. Виждах пламъците и витражите, които се пръскаха във всички посоки. Отворих очи и потреперих.
— Вие сте странен човек — каза той. — Имате ирландска кръв, нали?
Кимнах. Казах му името на баща си и той се слиса. Разбира се, че помнел Тайрон Макнамара, великия певец. Но надали някой друг си спомнял вече за него.
— Та значи вие сте негов син?
— Да — отвърнах. — Но, моля, продължете. Как последователите на Нокс са разрушили Донелайт? О, и онези витражи. Имало е витражи, нали, откъде са се появили те?
— Направени са там през дванайсети и тринайсети век от францискански монаси от Италия.
— Францисканци от Италия. Имате предвид ордена на свети Франциск от Асизи.
— Определено. Орденът на свети Франциск бил популярен там по времето на Ан Болейн. Катерина Арагонска намира убежище при монасите, когато Хенри се развежда с нея. Не мисля обаче, че францисканците са построили или поддържали катедралата в Донелайт. Тя е далеч по-сложна, по-богата и твърде церемониална, за да е просто францисканска. Вероятно просто им е служила за манастир и те са поддържали имота, така да се каже. Какъвто и да е случаят, когато станал разривът между крал Хенри и папата и започнало плячкосването на манастирите из цялата страна, кланът Донелайт без никакво колебание отблъснал войниците на краля. Ужасни, кървави битки са се провели в онази долина. И дори най-смелите британски войни не смеели да припарят там.
— А какво е било името на светеца?
— Не зная. Нали ви казах. Вероятно някое безсмислено келтско съчетание на звуци, което в превод може би е нещо съвсем обикновено, като Вероника или Кристофър.
— А Джон Нокс? — въздъхнах аз.
— И така, Хенри умрял и както знаете, на трона се възкачила неговата дъщеря-католичка Мери. Започнала друга кървава баня и този път протестантите били изгаряни, бесени и прочие. След това дошла Елизабет I, великата кралица, и Великобритания отново станала протестантска. Шотландците от севера били готови да игнорират всичко това, само че дошъл Джон Нокс, великият реформатор, с неговата прочута проповед срещу идолопоклонничеството и папизма в Пърт през 1559 година. В долината се водела война, презвитерианците се спуснали към катедралата. Изгорили я, изпотрошили витражите, срутили училището, изгорили книгите, всичко било унищожено. Ужасна история. Разбира се, те твърдели, че хората в долината са вещици, че боготворели дявола, който приличал на мъж, че почитали него, наред със светците, но всъщност това бил просто сблъсък между католици и протестанти. Градът така и не бил възстановен. Просъществувал някак до края на шестнайсети век, когато последните представители на клана загинали в пожар в замъка. И тогава дошъл краят на Донелайт. От него не останало нищо.