— Нямало вече светец.
— О, светецът изчезнал още през 1559 година, който и да е бил. Господ да го благослови! Култът към него умрял заедно с катедралата. След това останало само едно малко презвитерианско градче с „отвратителен“ каменен езически кръг наблизо.
— А какво знаем за езическите легенди там? — попитах.
— Само това, че все още има хора, които вярват в тях. От време на време някакви хора идват от Италия, питат за камъните, търсят пътя за Донелайт. Дори питат за катедралата. Да, това е истината. Идват да питат за долината на Донелайт, отиват там да я видят, да търсят нещо. И ето че идвате вие, и ми задавате същите въпроси. Последният човек, който пита за това, бе един учен от Амстердам.
— Амстердам.
— Да, там има група от изследователи. Всъщност те имат метрополия и в Лондон. Организирани са като религиозен орден, но не са обединени от религия. Вече шест пъти идват да изследват долината. Имат много странно име. Но все пак май е по-трайно от това на светеца. Името им е незабравимо.
— И какво е то? — попитах.
— Таламаска — отвърна. — Наистина са много ерудирани хора, с голямо уважение към книгите. Ето, виждате ли този часослов? Истинска скъпоценност! Те ми го дадоха. Всеки път ми носят по нещо. Вижте това. Една от първите библии на крал Джеймс. Донесоха ми я при последното си посещение. Правят си нещо като лагер в долината. Остават там със седмици и после си отиват, неизменно разочаровани.
Бях силно развълнуван. В този миг можех да мисля единствено за странния разказ на Мари Клодет, който чух, когато бях на три. За учения от Амстердам, който отишъл в Шотландия и спасил бедната Дебора, дъщерята на Сузан. За миг бях връхлетян от най-различни образи, от спомените на демона, и почти загубих съзнание. Времето обаче бе твърде ценно, за да мога да изпадам в транс сега. Трябваше да науча каквото мога от този мил доктор по история.
— Вещерство — рекох. — Там е имало вещерство. Нали са изгаряли хора на клада през седемнайсети век. Какво знаете за това?
— О, отвратителна история. Сузан, доячката от Донелайт. По една случайност имам ценна информация за нея, един от оригиналните памфлети, които са се разпространявали в онези дни от ловците на вещици.
Той отиде до шкафа и извади смачкано книжле в малък формат. Видях груба литография на жена, погълната от пламъци, които приличаха повече на огромни листа, отколкото на огнени езици. А отдолу с дебели букви бе изписано: „Историята на вещицата от Донелайт“.
— Ще купя това — рекох.
— За нищо на света — отвърна той. — Но ще ви направя копие.
— Добре — съгласих се и извадих от портфейла си пачка американски долари.
— Това ще стигне, ще стигне. Не се увличайте! Явно сте доста погълнат от тази история. Със сигурност е заради ирландската ви кръв. Французите по принцип са много по-сдържани. Внучката ми ще направи копието, няма да й отнеме много време. Ще ви изпрати красив препис на пергамент.
— Добре, а сега ми разкажете за какво става дума.
— О, все същите стари глупости. Такива памфлети са циркулирали из цяла Европа. Този е отпечатан в Единбург през 1670 година. Разказва как знахарката Сузан попаднала под властта на Сатаната и му отдала душата си. Как била измъчвана и изгорена, а дъщеря й, зачената по време на майския празник, била пощадена, защото дете, заченато на първи май, било свято за Бог и никой не смеел да го докосне. Накрая я поверили на някакъв калвинистки свещеник, който я отвел в Швейцария, за да спаси душата й. Казвал се Петир ван Абел.
— Петир ван Абел? Сигурен ли сте? Там ли го пише? — Едва успях да сдържа вълнението си. Това бе единственото писмено доказателство, че историята на Мари Клодет е истина. Не посмях да кажа, че Петир е мой прародител. Достатъчно неловко бе, че бях син на Тайрон Макнамара. Просто замълчах потресен и дори се замислих дали да не открадна този памфлет.
— Да, наистина го пише, Петир ван Абел — рече той. — Памфлетът е написан от свещеник от Единбург и е отпечатан тук. Продавал се е доста добре. Тези неща са били много популярни тогава, както списанията днес. Представете си хора, седнали край огъня и втренчени в ужасната картинка на горкото изгарящо момиче. Сигурно знаете, че през седемнайсети век са изгаряли вещици и тук в Единбург — при Вещерския кладенец, на Еспланадата.