Най-сетне открих къде се намира тяхната метрополия, но беше невъзможно да се приближа. Стигнах до входа на парка около нея и видях високите прозорци и комини. Демонът обаче стоеше пред мен и ми каза:
— Жулиен, върни се, тези хора са зли. Тези хора ще унищожат семейството ти. Жулиен, върни се, трябва да заченеш вещица с Мери Бет. Ти имаш своето предназначение. Аз виждам надалеч и виждам много по-ясно.
Тази борба вече ми идваше твърде много. Разбрах, че Лашър ме е оставил да науча малкото, което бях разбрал за Таламаска, защото то нямаше никакво значение. Но щеше да ми попречи да продължа по-нататък.
Записах си всичко, но вече бях много подозрителен по отношение на този орден.
Нека сега завърша историята си, като ти разкажа накратко за последните ми години и малкото, което успях да науча и което сега ще послужи на теб. Наистина не е много. Мисля, че вече и ти започваш да разбираш, че не бива да вярваш на никого, освен на теб самия, да унищожи това същество. А ти трябва да унищожиш Лашър. Сега той е в плът и може да бъде убит; може да бъде прогонен в отвъдното, откъдето само един Господ знае дали ще се завърне. Но ти трябва да сложиш край на неговата тирания тук; край на целия този ужас.
След като се върнахме у дома, аз окуражих Мери Бет да се омъжи за Даниел Макинтайър, един от моите любовници и безкрайно очарователен човек, когото тя определено харесваше. Лашър обаче не спираше да настоява да легна с нея. Първото й дете от Даниел бе едно волево и мрачно момиче — Карлота, която от самото начало се оформи като ревностна католичка. Може да се каже, че самите ангели я изпратиха, но ми се ще да я бяха отвели право в небесата. Лашър настояваше да стана баща на още едно момиче.
Тогава вече бе настъпила нова ера. Модерната ера. Не можеш да си представиш промените навсякъде около нас. Мери Бет беше така могъща и успешна, че всички се подчиняваха на волята й и семейството като че ли бе всичко за нея.
Тя не сподели с никого онова, което знаеше за Лашър и дори поиска от мен да пазя книгите си в тайна. Превърна Лашър в нещо като семеен призрак, в легенда, и така го омаловажи дори сред нас.
Накрая — след като роди на Даниел две деца, които явно нямаше да послужат на целите й, защото второто, Лайънъл, бе момче и затова бе още по-неподходящ от Карлота — аз направих каквото тя и Лашър искаха от мен и от този съюз между един старец и неговата дъщеря се роди моята красива Стела.
Стела беше вещица, тя виждаше Лашър. Дарбата й беше голяма, но още от малка обичаше само и единствено да се забавлява. Беше безгрижна, игрива, весела, обичаше да пее и да танцува. Понякога се чудех дали ще понесе бремето на всички тези тайни и дали не е създадена просто за да ме прави щастлив.
Стела, моята красива Стела. Тя носеше товара на тайните, сякаш бяха просто лек воал, който можеше да разкъса, когато пожелае. Не показваше обаче никакви признаци на лудост, а това бе достатъчно за Мери Бет. Тя беше нейната наследница, поредната брънка от веригата към вещицата, която някой ден ще помогне на Лашър отново да навлезе в нашия свят.
В края на века аз вече бях много стар.
Все още яздех коня си по Сейнт Чарлз авеню и в Одюбон Парк. Слизах от него и се разхождах покрай лагуната, като гледах огромните фасади на университетите. Всичко се бе променило, всичко. Целият свят се промени. Нямаше го вече пасторалния рай на Ривърбенд, нямаше ги магьосниците, които шепнат заклинания и палят свещи.
Само едно огромно богато семейство, което не можеше да бъде предизвикано от никого и чиято история се бе превърнала просто в страховита легенда, с която вечер да плашат децата.
Разбира се, аз се наслаждавах на тези години. Никой от този стар род не е живял като мен. Аз никога не съм работил така усилено като Мери Бет и никога не съм се ангажирал толкова много.
Основах фирмата „Мейфеър и Мейфеър“ заедно със синовете си Кортланд, Баркли и Гарланд. С Мери Бет работехме заедно и завещанието лека-полека започваше да придобива своята законова форма. Аз обаче се отдавах предимно на удоволствията.
Прекарвах много време със синовете си и съпругите им, играех си с внуците си, смеех се със Стела или пък отивах в Сторивил, забележителния квартал на разврата в онези времена, за да преспя с най-красивите проститутки. И макар че Мери Бет, сега заета майка на три деца, не идваше с мен, аз взимах млади любовници и получавах двойно удоволствие от жените в квартала и от младите мъже, които водех със себе си.