— Стела, какво означава това? За какво говори тя?
— Нима е посмяла да ти го каже? Хем знае, че си болен. Знае, че се скарахте с мама. — От очите й рукнаха сълзи. — Не става дума за нас, а за онези Мейфеър от Фонтевро и тяхната лудост. Нали се сещаш, онези зомбита от Амелия стрийт.
Разбира се, знаех за кого говори — за Мейфеър от Фонтевро, наследниците на братовчед ми Августин, чийто живот бях отнел още като момче. От неговото семейство бе тръгнал онзи клон на рода, който живееше във Фонтевро, както вече ти казах — в собствената им плантация на няколко мили от нашата. Те не поддържаха никакви отношения с нас, освен на големите семейни събирания. Ние обаче посещавахме болните им и ходехме на погребенията на мъртвите. Те правеха същото за нас, но с годините нещата не се промениха особено.
Някои от тях — старият Тобиас и синът му Уокър — бяха построили хубава къща на Сейнт Чарлз авеню и Амелия стрийт, само на петнайсет пресечки оттук и аз наблюдавах изграждането й с интерес. След това в нея се настани сума народ — старици, старци — и всички ме мразеха яростно. Тобиас Мейфеър беше дърт глупак, който живя почти колкото мен, и бе един от най-злобните хора, които съм познавал. През целия си живот ме обвиняваше за какво ли не.
Останалите не бяха чак толкова лоши. Разбира се, бяха богати и участваха в семейните предприятия, въпреки че не бяха в тясна връзка с нас. Мери Бет, която много държеше на семейните събирания, често ги канеше, особено по-младите. Все се намираше по някой злочест братовчед, който се женеше за представител на другия клон на рода, ако може така да се каже. Тобиас изливаше злобата си от тези сватби на гроба на Августин, а сега, когато разбра, че Мери Бет се опитва да обедини рода, вероятно бе започнал да сипе още по-люти проклятия.
Мога да ти разкажа много забавни истории за него и опитите му да ме убие, но това вече няма значение. Исках да знам за какво говори Стела.
— Е, какво са сторили пак децата на Августин? — попитах аз. Винаги наричах така онази смахната пасмина.
— Рапунцел, Рапунцел — каза Стела. — Ето за какво става въпрос. Затворена на тавана, от който може да спуска само дългите си коси.
Тя изпя тези думи по много смешен начин.
— Става дума за братовчедката Евелин. Всички казват, че е дъщеря на Кортланд.
— Моля?! Моя син Кортланд ли имаш предвид? Нима искаш да кажеш, че е направил дете на някоя от онези жени? На онези Мейфеър?
— Преди тринайсет години Кортланд се промъкнал във Фонтевро пиян и направил дете на Барбара Ан, ако трябва да бъда точна. Нали се сещаш, дъщерята на Уокър. Евелин е това дете. Барбара Ан умря при раждането й. И познай какво, скъпи мой? Евелин е вещица, много силна вещица и може да вижда бъдещето.
— Кой ти каза?
— Всички го казват. Тя дори има шести пръст! Белязана е, скъпи мой, и определено е доста странна. Тобиас я е заключил от страх, че майка може да я убие! Представяш ли си. Той мисли, че ти и майка ще я нараните. Каква глупост, та нали си й дядо! Кортланд ми призна това, макар че ме закле да не ти казвам. „Нали знаеш колко мрази татко онези от Фонтевро — рече. — Пък и какво добро мога да донеса на това дете, щом всички в онази къща ме ненавиждат?“
— Чакай малко. Значи искаш да кажеш, че Кортланд се е възползвал от слабоумната Барбара Ан, която умря при раждане и сега детето й е сираче?
— Не бих казала, че се е възползвал от нея — каза Стела. — Тя също е била заключена на тавана. Съмнявам се, че е виждала друго човешко същество, преди Кортланд да я навести. Пък и не знам какво точно е станало. Тогава съм била още бебе. Само не се ядосвай на Кортланд. Той те обожава и много ще ми се разсърди. Затова забрави.
— Да забравя ли?! Имам внучка, заключена на таван на петнайсет пресечки оттук! Как, по дяволите, да го забравя! Значи се казва Евелин, така ли? И е дъщеря на онази бедна идиотка Барбара Ан! Така ли било? А онова чудовище Тобиас я е заключил? Нищо чудно, че Карлота е вбесена. Тя е права. Тази история е вбесяваща!
Стела скочи от стола и плесна с ръце.
— Мамо, мамо. Чичо Жулиен се оправи. Вече нищо му няма. Пак си е същият! Отиваме на Амелия стрийт!
Разбира се, Мери Бет веднага дотича.
— Карлота ли ти каза за това момиче? — попита тя. — Не се набърквай.
— Да не се набърквам ли? — Бях вбесен.
— Мамо, та ти си по-лоша и от кралица Елизабет — извика Стела, — която се страхувала от бедната си братовчедка Мери Шотландска. Момичето не може да ни навреди! Тя не е Мери Шотландска.