Веднага отворих прозореца.
— Иви — прошепнах.
И тя, уханна, мека и влажна от пролетния дъжд, се отпусна в прегръдките ми.
— Как дойде дотук, скъпа?
— Изкатерих се по решетката за цветята, чичо Жулиен. Ти ми показа, че таванът не е затвор. Ще идвам при теб, докато мога.
И ние се любихме, а после говорихме. Лежах с нея, докато слънцето се показа. Тя ми обясни, че вече били добри с нея, позволявали й да излиза и тя се скитала по цяла вечер по булеварда, чак до Канал стрийт. Пак се возила на кола и вече имала истински обувки. Кортланд й купил палто с кожа на яката. Мери Бет й дала едно сребърно огледало и гребен със сребърна дръжка.
Призори станах и навих грамофона. Танцувахме валс. Беше луда утрин, от онези луди утрини, които следват гуляите, запоите и разходките от танцовите салони до кръчмите, и все пак протече изцяло в моята стая. Евелин бе облечена само с долна фуста, поръбена с розова дантела, и имаше панделка в косата си. Танцувахме ли, танцувахме из стаята, смеехме се, докато накрая някой… а, да, Мери Бет, отвори вратата.
Аз само се усмихнах. Знаех, че моето ангелско дете ще ме посети отново.
В мрака на нощта говорех на виктролата.
Казах й да поддържа заклинанието. Разбира се, не вярвах в такива неща. Упорито отказвах да повярвам и все пак отрязах ноктите си и ги пъхнах между дъното й и страничната дъска. Отрязах малко от косата си и я напъхах под въртящия се диск. Захапах пръста си и намазах с малко кръв дървото. Направих нещо като кукла на самия себе си, а после пуснах валса и казах:
— Върни се, върни се. Бъди подръка, ако имат нужда от теб. Бъди подръка, ако те повикат. Върни се, върни се.
В този миг ме завладя ужасно видение — че съм мъртъв и се издигам нагоре, светлината приближава, а после се връщам обратно, започвам да мятам ръце във въздуха, който се сгъстява ли сгъстява, докато се превърне в мрак. Прикован към земята. Нощта бе пренаселена с призраци като моя, изгубени души, глупаци, страхуващи се от ада, и все пак невярващи в рая. А валсът продължаваше да свири.
Накрая видях безсмислеността на всички тези жестове, знаех, че вещерството е просто фокус — човек може да впрегне неугасимата си, яростна енергия, за да постигне своя избор. Аз щях да се върна обратно! Аз щях да се върна. Щях да се върна с този валс.
Да се върна.
Майкъл, запомни тези стихове.
Помни ги, разбери какво означават! Аз нямаше да съм тук, ако битката бе приключила. Часът, за който говорим, още не е настъпил. Трябва да използваш любовта си, това ще бъде достатъчно. Но има и други оръжия. Спомни си поемата: „груби и жестоки инструменти“. Не се колебай, когато го видиш. Не позволявай добротата да те спре.
Иначе защо ми е позволено да съм тук? Защо иначе ще ми е позволено още веднъж да чуя валса под този покрив? Трябва да го пускаш от време на време за мен, Майкъл — моя валс, моята виктрола. Пускай го, когато вече няма да съм тук.
Нека ти разкажа за последните няколко нощи, които си спомням. Вече се изморявам. Мога да видя края на този разказ, но не и края на историята. Него ще го разкажеш ти. Нека обаче изрека думите, които ми останаха. И помни обещанието си. Пускай музиката за мен, Майкъл. Пускай я, защото не се знае дали ще ида в ада, или в рая, и никой никога няма да разбере.
Седмица след това дадох малката виктрола на Евелин. Възползвах се, че този следобед в къщата нямаше никого, и изпратих Ричард да й каже да дойде възможно най-скоро. Накарах момчетата да донесат голямата виктрола от трапезарията — една доста обемиста музикална кутия, която възпроизвеждаше страхотен звук.
Когато с Иви останахме сами, аз й казах да вземе малката виктрола и да я пази, никога да не я дава никому, докато Мери Бет не умре. Не исках дори Ричард да знае, че я е отнесла, защото се страхувах да не се раздрънка пред дъщеря ми, ако тя го притисне. Казах на Иви: „Вземи я и пей по пътя към вас“.
Мислех, че така, ако Лашър я види да отнася мистериозната малка играчка, ще се замае от песента и няма да разбере какво означава това. Не биваше да забравям, че това чудовище може да чете мисли.
Бях отчаян.
Малко след като Иви излезе, чух високият й глас да заглъхва по стълбището. После навих голямата виктрола и извиках Лашър. Вероятно той изобщо нямаше да й обърне внимание.