— Ларк, не е въпрос на бързане. Едва започваме да разбираме човешкия геном — как бихме могли да разчетем генотипа на това същество? То има деветдесет и две хромозоми — това е два пъти повече от хромозомите на нормалното човешко същество. Явно и строежът на клетъчните му мембрани е много различен, но как бих могъл да го твърдя, след като не мога да кажа много за нашите собствени клетъчни мембрани, тъй като никой не знае от какво са изградени те. Това е въпросът. Границите на разбирането ми на това същество са същите като границите на разбирането ми на човешкото същество. Само дето това не е човек.
— Все още не разбирам защо да не е мутант.
— Ларк, отклонението е започнало много отдавна. То върви по път, доста по-широк от орбитата на мутацията. Съществото е силно организирано и цялостно само по себе си. Ако говорим в проценти за хромозомните прилики, човекът и шимпанзето са подобни на деветдесет и седем процента. А с това същество подобието е не повече от четирийсет процента. Вече направих някои прости имунологични тестове на кръвта му, които го доказват. Което значи, че то се е отклонило от човешкото семейство преди три милиона години, ако въобще някога е било част от него. Аз лично не мисля. Мисля, че принадлежи към съвсем друго родословно дърво.
— Но как тогава Роуан ще му е майка? Искам да кажа, че няма как…
— Отговорът е колкото изненадващ, толкова и прост. Роуан също има деветдесет и две хромозоми. И същият брой екзони и интрони. Кръвта, амниотичната течност и тъканните проби потвърждават това. Сигурна съм, че и тя самата вече е наясно с тази работа.
— Ами предишните й изследвания? Нима никой не е забелязал, че тази жена има два пъти повече хромозоми от другите човешки същества?
— Сравних всичко с кръвните проби в досието й от последния й преглед в Университетската. Тя има деветдесет и две хромозоми, макар че нищо в кръвната й картина не е показвало това — вероятно са били просто латентни. Никой никога не е забелязвал, защото никой не е правил генетичен профил на Роуан. Пък и защо да го прави? Тя никога не е боледувала.
— Но все някой…
— Ларк, ДНК профилирането е още в зората си. Мнозина се противопоставят на тази практика. Има милиони лекари по целия свят, които нямат и представа какво представляват собствените им гени. Моят дядо почина от хорея на Хънтингтън. Братята ми не искат и да знаят дали носят гена на болестта, нито пък аз. Разбира се, рано или късно ще се изследвам. Но въпросът е в това, че генетичните изследвания са съвсем в началото. Ако това същество се бе появило преди двайсет години, щеше да мине за човек. Сигурно щяха да го мислят просто за някакъв чудак.
— Значи искаш да кажеш, че и Роуан не е човешко същество?
— Не, тя е човек. Напълно. Както се опитах да обясня, всички други изследвания, които са й правени, са нормални; картоните на педиатъра показват нормален растеж. Което означава, че този допълнителен набор хромозоми не се е проявявал по време на развитието й… докато това дете не е започнало да расте в утробата й.
— И какво е станало тогава?
— Предполагам, че зачеването е отключило няколко комплексни химически реакции у Роуан, затова и амниотичната течност е пълна с всякакви хранителни вещества. Тя е гъста, с много белтъчини и аминокиселини. Хранителният жълтък е останал с това развиващо се същество много след ембрионалния етап. А кърмата? Знаеш ли, че имаше и кърма? Тя не е с нормална гъстота и строеж, но ще ми трябват месеци, може би дори години, за да разбера всичко. Това е съвсем непознат вид плацента. Да, има много работа, а аз нямам всичко необходимо, за да започна.
— Роуан е била нормална — повтори Ларк. — Просто е носила набор очевидно ненужни гени. Когато е заченала, тези гени са се отключили и са започнали определени процеси.
— Да. Нормалният човешки геном се активира последователно, при нея също е така, но тя има допълнителни гени в двойната спирала и те са чакали нещо да ги отключи, като са накарали ДНК-то й да даде нови инструкции.
— А ти успя ли да клонираш тази ДНК?
— Да. Но дори при скоростта, с която клетките се делят, ще е нужно време. Освен това те имат и други странни особености. Устойчиви са на всеки вирус, с който ги атакувах, на всяка бактерия. Пък и са изключително еластични. Всичко е в мембраната, както вече казах. Тя не е човешка. А когато тези клетки умрат — при нагряване или охлаждане — като че ли изчезват напълно.
— Свиват ли се? Как така изчезват?
— Да кажем, че се свиват, и тук се крие най-провокативното им свойство. Ако има и други такива създания по земята, те не биха оставили никакво доказателство за съществуването си — като фосили например — по простата причина, че останките им ще се свият и ще се разложат много по-бързо от човешките.