— Заповядайте — каза им с неизменното странно чувство, както винаги когато трябваше да се държи като господар в тази къща, тяхната къща. Покани с жест Райън, Пиърс и Аарън да седнат пред писалището, а той зае обичайното си място зад него. Видя, че Пиърс гледа малкия грамофон и дългия наниз перли, но щяха да стигнат до тях по-късно.
— Вижте, знам колко ужасно е това — каза Майкъл на Райън. Някой трябваше да започне този разговор. — Днес ти погреба жена си и сърцето ме боли за теб. Ще ми се да можех да изчакам. Всичко трябва да почака, но аз трябва да говоря за Роуан.
— Разбира се — рече Райън веднага. — Затова дойдохме, да ти кажем какво знаем. Не е много, обаче.
— Разбирам. Не успях да измъкна и думичка от Рандъл или Лорън. Те казват само: „Говори с Райън, Райън знае всичко“. Затова те поканих да дойдеш тук и да ми кажеш какво става. Аз бях като в кома. Трябва да намеря Роуан. Вече си приготвих багажа и съм готов да замина.
Райън изглеждаше изумително спокоен, сякаш бе превключил някакъв вътрешен ключ на „бизнес поведение“. В държанието му нямаше нито горчивина, нито негодувание. Пиърс обаче още изглеждаше съсипан и неутешим. Майкъл не можеше да прецени дали бе чул думите му, дали изобщо осъзнаваше, че е тук.
Аарън също беше опустошен от смъртта на Джифорд. Беше взел Беа под крилото си и я успокояваше по време на целия ритуал в обредния дом, на гробището и пред гробницата. Беше изморен и съсипан, явно нещастен и никакво британско благоприличие не можеше да скрие това. А освен това бе помогнал и за Алисия, която изпадна в истерия и най-сетне бе прибрана в клиника. Той бе стоял до Райън, който съобщи на съпруга й, че Алисия е болна и недохранена и има нужда от грижи, а той се опита да го удари. Беа вече не криеше все по-нарастващата си привързаност към Аарън; бе открила мъж, на когото може да се разчита, каза тя на Майкъл, докато пътуваха към дома.
Но сега всички разчитаха на Райън Мейфеър, адвоката, който уреждаше всичко за всички — а вече нямаше до себе си Джифорд, която да спори с него, да вярва в него, да му помага. А той вече се бе върнал на работа. „Още не може да осъзнае целия ужас, още е твърде скоро, за да е наистина уплашен“, помисли си Майкъл.
— Трябва да вървя — каза той. — Това е положението. Какво трябва да знам? Къде отивам? Какви са последните новини от Роуан? Какви са най-сигурните следи?
Настана тишина. Мона влезе в стаята, над дългите й къдрици се спускаше бяла панделка. Беше облечена с проста бяла памучна рокля, съвсем уместно облекло за деца във време на траур. Тя затвори вратата зад себе си. Не каза нищо, а и никой не я погледна, никой като че не я забеляза, нито пък обърна внимание, че тя седна на коженото кресло до отсрещната стена и се втренчи през стаята в Майкъл. Той не можеше да я спре, а и всъщност това нямаше значение. Тук не ставаше нищо, което тя да не знаеше или пък да не можеше да узнае. А и вече бяха свързани от общата си тайна. Детето го очароваше също толкова, колкото и го караше да се чувства виновен. Тя беше отговорна за неговото възстановяване и за това, което бе решил да направи сега.
На сутринта той не се бе събудил с въпроса: „Кое е това дете в леглото ми?“. Напротив. Знаеше коя е тя.
— Не можеш да заминеш — каза Аарън.
Твърдостта в гласа му хвана Майкъл неподготвен. Той усети, че някак се отнася обратно към Мона, към ласките й и към подобната на сън поява на Древната Евелин на улицата.
— Не знаеш за какво става дума — настоя Аарън.
— И за какво става дума?
— Не мислехме, че трябва да ти кажем всичко — каза Райън, — но преди да продължим, нека ти обясня. Не знаем къде точно е Роуан, нито какво се е случило с нея. Не искам да кажа, че й се е случило нещо лошо.
— Говори ли с лекаря? — попита Пиърс, като че събудил се внезапно и готов за бизнес. — Той каза ли, че вече си се възстановил достатъчно?
— Господа, добре съм. Ще открия жена си. А сега ми кажете кой води разследването.
Аарън се прокашля типично по британски, това беше обичайната му увертюра, преди да заговори.
— Таламаска и семейство Мейфеър не успяха да я открият. С други думи, едно много усилено разследване и огромните разходи не доведоха до нищо.
— Разбирам.
— Ето какво знаем. Роуан е заминала оттук с висок тъмнокос мъж. Както знаеш, забелязана е с него в самолета за Ню Йорк. Определено е била в Цюрих в края на годината и оттам е заминала за Париж, а от Париж — за Шотландия. По-късно е била в Женева. От Женева може би отново се е върнала в Ню Йорк, но не сме сигурни.