— Искате да кажете, че вероятно е пак в Щатите.
— Вероятно — каза Райън. — Но не знаем със сигурност. — Замълча, сякаш само това имаше да каже или пък просто събираше мислите си.
— Тя и онзи мъж — започна Аарън — са видени в Донелайт. В това като че няма никакво съмнение. Знаем, че е била в Цюрих само от банковите транзакции, които е наредила, в Париж — защото там е направила медицинските изследвания, които по-късно е изпратила на доктор Ларкин в Калифорния. В Женева — защото оттам се е обадила на лекаря и пак оттам е изпратила медицинските проби. Направила е тестове и в една клиника там, а после е изпратила всичко на доктор Ларкин.
— Обадила се е на този лекар? Той наистина ли е говорил с нея?
Това го обнадежди; трябваше да бъде нещо по-различно от болката, която почувства. Усети, че лицето му се зачервява. „Обадила се е, но не на мен. Обадила се е на стария си приятел в Сан Франциско.“ Опита се да изглежда спокоен, готов да чуе всичко.
— Да — каза Аарън, — обадила се е на доктор Ларкин на дванайсети февруари. Била е кратка. Казала му, че изпраща медицински документи, проби и прочие, че трябва да ги занесе в института „Кеплингер“ за анализ. Казала и че пак ще му се обади, че въпросът е поверителен. Споменала, че може да бъде прекъсната всеки момент. Звучала така, сякаш е в опасност.
Майкъл седеше притихнал, просто се опитваше да разбере какво означава всичко това. В един момент неговата жена се бе обадила на този човек. Сега картината изглеждаше съвсем различна.
— Това ли не искахте да ми кажете?
— Да — отвърна Аарън. — Както и че хората, с които е разговаряно в Женева и Донелайт, казват, че може да е била под принуда. Детективите на Райън са научили същото от свидетелите, въпреки че никой от тях не е разбрал кой всъщност упражнява тази „принуда“.
— Разбирам. Но тя е била добре, когато е говорила със Самюъл Ларкин. И то на дванайсети февруари! — рече Майкъл.
— Да…
— Добре, какво точно са видели тези хора? Какво са видели хората в клиниките?
— Никой в клиниките не е видял нищо. Но трябва да разбереш, че става дума за огромни институции. Няма съмнение, че Роуан и Лашър са се промъкнали в тях. Роуан се е представяла за лекар от персонала или пък за лаборант, в зависимост от ситуацията. Направила е различни изследвания и е напуснала, преди някой да се усети.
— И вие сте разбрали това от материалите, изпратени на този доктор Ларкин?
— Да.
— Невероятно, но един лекар може да го направи, нали? — рече Майкъл. Опитваше се да говори спокойно. Не искаше някой да започне да му мери пулса. — Значи последното доказателство, че е жива, е от дванайсети февруари — заключи той. Опитваше се да пресметне колко дни са минали оттогава. Не можеше да си спомни нищо.
— Има и още нещо — обади се Райън. — И то не е много хубаво.
— Е, кажете ми.
— Роуан е прехвърляла големи суми, докато е била в Европа. Огромни суми през банки във Франция и Швейцария. Но тези трансфери са спрели в края на януари. После има само два чека, осребрени в Ню Йорк на четиринайсети февруари. Вече знаем, че подписите са подправени.
— Какво? — Майкъл се облегна на стола. — Значи я държи като затворник и подправя чекове.
Аарън въздъхна.
— Не знаем… със сигурност. Хората в Донелайт — и в Женева — я описват като бледа и с нездрав вид. Според тях придружителят й е бил много внимателен, всъщност никога не са я виждали без него.
— Разбирам — прошепна Майкъл. — Какво друго са казали? Искам да знам всичко.
— Донелайт сега е археологически обект — каза Аарън.
— Да, знам — отвърна Майкъл и се обърна към Райън. — Прочетохте ли историята на Мейфеър?
— Ако имаш предвид досието на Таламаска, да, прегледах го, но мисля, че нашата грижа сега е само една: къде е Роуан и как да стигнем до нея.
— Продължете за Донелайт — обърна се Майкъл към Аарън.
— Очевидно Роуан и Лашър са наели апартамент в странноприемницата там за четири дни. Прекарали са доста време из руините на замъка, в катедралата и в селцето. Лашър е говорил с много хора.
— Трябва ли да го наричаш с това име? — попита Райън. — Официалното му име е друго.
— Официалното име не значи нищо — каза Пиърс. — Татко, моля те, нека оставим това. Донелайт, археологическият обект, очевидно е финансиран изцяло от нашето семейство. Не бях чувал за това, докато не прочетох файла на Таламаска. И татко не знаеше, всичко е уредено от…