Пиърс сложи ръка на рамото му. Райън отблъсна Мона назад, целуна я яростно по бузата и след като я стисна за рамото, я остави да си върви. Тя също го целуна нежно.
Райън последва Пиърс и двамата излязоха от библиотеката.
Вратата се отвори и затвори и Майкъл чу хор от гласове в салона — приглушения глас на Беатрис и по-дълбокия глас на Райън, не можа да различи останалите в последвалата глъчка.
Осъзна, че е останал сам с Аарън и Мона. Аарън не беше помръднал, все още имаше отсъстващ вид. Изглеждаше някак печално изваден от строя, също като Майкъл допреди няколко дни.
Мона се промъкна в ъгъла, сияеща като свещица с пламтящата си коса, привела рамене. Явно нямаше намерение да си тръгва.
— Кажи какво мислиш — каза Майкъл на Аарън. — Питам те за първи път, откакто… се случи. Какво мислиш? Кажи.
— Искаш експертното ми мнение? — попита Аарън със същата горчивина, очите му още блуждаеха.
— Искам безпристрастното ти мнение. Райън отказва да повярва в това с някакъв почти религиозен плам. Какво си ми спестил?
Трябваше да помоли Мона да излезе, трябваше да я придружи, да я заведе при Беа, но не го направи. Просто гледаше Аарън.
Лицето му се изопна и после се отпусна.
— Не съм крил нищо нарочно. Объркан съм — каза той и погледна Майкъл в очите. — Аз водих тоя случай, докато Роуан не изчезна. Мислех, че го водя и след това. Но има явни признаци, че Старшите са поели нещата и разследването е разширено без моето знание, което не е в стила на Таламаска. Знаеш го. След изчезването на Роуан помолихме Райън за разрешение да дойдем в тази къща, да вземем проби от окървавения килим и от тапетите. Трябваше да питаме теб, но ти не…
— Знам, знам…
— Така действаме ние. Да вървим по следите на бедата, да процедираме с внимание, да наблюдаваме, да не правим заключения.
— Не ми дължиш обяснения. Ние сме приятели. Но мисля, че знам какво е станало. Това разследване сигурно е много важно за твоите Старши. Сега нямаме призрак, а някакво мутирало същество. — Майкъл се засмя горчиво. — И то държи жена ми като затворник.
— Това и аз можех да ви го кажа — обади се Мона.
Липсата на отговор от страна на Аарън беше плашеща. Той се взираше в нищото, силно шокиран, неспособен да коментира, защото ставаше дума за ордена. Накрая поглед накъм Майкъл.
— Ти си добре, нали? Доктор Роудс каза, че е станало същинско чудо. Ще оздравееш напълно. Ще се срещнем утре, дори и да не съм канен на срещата с Райън.
— А онзи доклад, който ще изпратят?
— Виждал съм го. Сътрудничехме си. В тази папка има и мои доклади. Ще видиш. Не знам какво е станало после. Беатрис и Вивиан ме чакат. Беатрис е силно притеснена за теб, Мона. А доктор Ларкин иска да говори с теб, Майкъл. Помолих го да изчака до утре. Мен обаче иска да види сега.
— Да, добре. Искам да прочета докладите. Не позволявай на Ларкин да замине.
— О, той е добре тук. Обикаля ресторантите и се весели по цели нощи с някаква негова колежка от „Тюлейн“. Няма да ни се измъкне лесно.
Мона не каза нищо. Просто гледаше как Майкъл следва Аарън към коридора. Остана при вратата и той внезапно болезнено усети присъствието й — парфюма й, червената й сияеща в сенките коса, смачканата бяла сатенена панделка, цялото й същество и всичко, което се бе случило. Помисли си, че хората си тръгват и скоро той пак ще остане насаме с нея.
Райън и Пиърс тъкмо излизаха през входната врата. Сбогуванията в семейство Мейфеър траеха дълго. Беатрис отново плачеше и уверяваше Райън, че всичко ще бъде наред. Рандъл седеше в дневната до първата камина. Приличаше на огромна тъмносива жаба в креслото, изглеждаше объркан и замислен.
— Как сте, скъпи мои? — попита Беа, като се втурна да хване ръцете на Майкъл и Мона. Целуна Мона по бузата.
Аарън се промъкна покрай нея.
— Добре съм — каза Мона. — Как е мама?
— Дадоха й успокоителни. Сложиха я на системи. Ще спи цялата нощ. Изобщо не се тревожи за нея. Баща ти също е добре. Прави компания на Древната Евелин. Мисля, че и Сесилия е при тях. Ан Мари е при майка ти.
— И аз така си помислих — рече Мона с отвращение.
— Какво искаш да направя, скъпа? Да те заведа ли у дома? Искаш ли да останеш малко при мен? Какво да направя за теб? Можеш да останеш да спиш у нас, в стаята с тапетите на рози.