Мона поклати глава и отвърна:
— Добре съм. — Сви небрежно рамене. — Наистина съм добре. Ще се прибера у дома след малко.
— А ти? — обърна се Беа към Майкъл. — Виж се само. Цветът на лицето ти се е върнал. Като нов си.
— Да, така изглежда. Трябва да обмисля всичко. Ще ми изпратят докладите за Роуан.
— О, не чети всички тези доклади. Толкова са депресиращи. — Тя се обърна да потърси Аарън, който стоеше до отсрещната стена. — Аарън, не му позволявай.
— Трябва да ги прочете, скъпа моя — отвърна той. — А сега аз ще се върна в хотела. Доктор Ларкин ме чака.
— Ох, този доктор. — Тя го хвана за ръката и го целуна по бузата, докато вървяха към вратата. — Ще те чакам.
Рандъл също бе станал. Двама млади Мейфеър излязоха от трапезарията в салона. Сбогуванията се проточиха, изпълнени с прочувствени думи, внезапни ридания и признания в любов към Джифорд, горката красива Джифорд, милата и щедра Джифорд. Беа се обърна и се втурна да прегърне Майкъл и Мона. Целуна ги и отново тръгна по коридора, явно й беше трудно да се раздели с тях. Имаше някаква интимност в начина, по който хвана ръката на Аарън, когато той я поведе по стъпалата. Рандъл излезе от къщата преди тях.
Най-накрая всички си тръгнаха. Мона стоеше на входната врата и им махаше, изглеждаше съвсем нелепо с детската рокля със сатенения колан, въпреки че бялата панделка в косата й бе като част от самата нея.
Обърна се към Майкъл и затръшна вратата зад себе си.
— Къде е леля Вив? — попита той.
— Тя не може да те спаси, момче — каза Мона. — В Метаир е и успокоява децата на Джифорд заедно с леля Бернадет.
— Къде е Еужения?
— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че я отрових? — Мона мина покрай него и тръгна към библиотеката.
Майкъл я последва непреклонен, готов да рецитира речи за порядъчност.
— Това няма да се случи отново — започна той, но тя затвори вратата на библиотеката и веднага го прегърна.
Започна да я целува, ръцете му се плъзнаха по гърдите й и после внезапно вдигнаха памучната рокля.
— Не, не бива! — каза той. — Няма да ти позволя. Ти не ми даваш никакъв шанс…
Меките й млади ръце го обгърнаха. Той галеше гърба й, бедрата й под памучната дреха. Тя беше силно възбудена, като всяка зряла жена, с която бе правил секс. Майкъл чу леко изщракване — беше се пресегнала да заключи вратата.
— Утеши ме — каза Мона. — Любимата ми леля умря. Наистина съм съсипана. Не се шегувам. — Тя отстъпи назад. В очите й блестяха сълзи. Подсмръкна, като че ли всеки миг щеше да избухне в плач.
Разкопча памучната рокля и я остави да се смъкне на пода. Излезе от сияещия й обръч и той видя снежнобелия й сутиен с големи чашки от скъпа дантела и меката бледа кожа на корема й над сатенения колан на долната фуста. Сълзите й отново рукнаха, тя плачеше безмълвно. После се втурна към него, сключи ръце зад врата му, целуваше го, плъзгаше ръка между краката му.
Както се казва, това бе свършен факт. Тя зашепна, когато се отпуснаха на килима.
— Не се притеснявай.
Спеше му се. Изпитваше копнеж. Не беше потънал дълбоко. Не можеше. Твърде много неща минаваха пред вътрешното му око. Започна да си тананика, а после тихо запя.
— Валсът на Виолета — каза тя. — Моля те, остани с мен още малко.
Той като че заспа или потъна в нещо като покой, пръстите му лежаха на прекрасния й изпотен врат, устните му се притискаха към челото й.
В този миг на вратата се позвъни и той чу Еужения в коридора — не бързаше да отвори и викаше, както винаги:
— Идвам. Идвам.
Носеха докладите. Трябваше да ги прочете. Но как да стане, без да събуди спящото на килима дете. Все пак трябваше да ги види. Бяха ги донесли за по-малко от половин час. Помисли си за Роуан и почувства такъв ужасен страх, че не можеше да го изрази с думи, нито да вземе решение, нито дори да мисли.
Седна, опитваше се да събере сили, да се отърси от отмалата на секса и да не гледа голото момиче, което спеше на килима. Главата й лежеше сред гнездо от червена коса, коремът й беше гладък и съвършен, като гърдите й. Всичко в нея бе сочно и съблазнително. Майкъл, прасе такова, не можеш да правиш такива неща!
Къщата потрепери леко от затръшването на входната врата. Еужения отново мина по коридора, а после настана тишина.
Той се облече и се среса. Взираше се в грамофона. Да, точно него беше видял във всекидневната, той свиреше призрачния валс. На него бе сложена плочата с този валс, записана преди много десетилетия.