Тя мълчеше, очевидно объркана, дори притеснена. Той я гледа доста дълго, мислеше си колко не му се тръгва.
— Не си тръгвай толкова скоро, Майкъл — каза тя внезапно.
— Роуан, искам да те питам нещо — каза той. — Онзи документ, който си подписала, клетвата, че никога няма да идеш в Ню Орлиънс. Вярваш ли в подобни неща, искам да кажа във валидността на подобно обещание към Ели, която вече е покойница?
— Разбира се, че вярвам — каза Роуан мрачно, почти тъжно. — Ти също вярваш в такива неща.
— Нима?
— Искам да кажа, че си честен човек. Ти си от хората, за които казваме, че са от голямо значение, готин тип.
— Надявам се да съм такъв. Но аз зададох въпроса погрешно. Ами твоето желание да видиш мястото, където си се родила? Но сега те лъжа, знам го, защото всъщност исках да попитам дали има някакъв шанс да дойдеш с мен там. Предполагам, че един готин тип не говори лъжи.
Тишина.
— Знам, че звучи арогантно. Знам, че в тази къща са идвали много мъже, искам да кажа, че едва ли съм светлината на живота ти и…
— Престани. Мога да се влюбя в теб и ти го знаеш.
— Е, тогава слушай какво ти казвам, защото то се отнася за двама живи. И може би вече съм… е… искам да кажа, че щом искаш да идеш там, ако имаш нужда да идеш там просто за да видиш къде си родена и кои са родителите ти… Защо, по дяволите, да не дойдеш с мен? — Той въздъхна, облегна се назад и пъхна ръце в джобовете на панталона си. — Предполагам, че това би било ужасно голяма стъпка за теб, нали? И е много егоистично от моя страна. Но просто искам да дойдеш. Някой готин тип би…
Роуан се взираше встрани, замръзнала, устата й бе като вкаменена. И той осъзна, че тя отново е на път да заплаче.
— Искам да дойда — каза тя. Сълзите вече избиваха.
— За бога, Роуан, съжалявам. Нямах право да те моля.
Сълзите бяха победени. Тя продължаваше да се взира във водата, сякаш това бе единственият начин да се овладее. Но все пак плачеше — той виждаше леките движения в гърлото й, когато преглъщаше, и потрепването на раменете й. И тогава като мълния го порази мисълта, че това е най-самотният човек, когото познава. Калифорния бе пълна с такива, но Роуан бе наистина изолирана. По един съвършено неегоистичен начин той се уплаши за нея, уплаши се да я остави в тази къща.
— Виж, Роуан, наистина съжалявам. Не мога да ти причиня това. То си е между вас с Ели. Когато си готова да идеш, ще го направиш. А засега аз трябва да се върна, но по съвършено друга причина. Трябва да си тръгна оттук, въпреки че изобщо не искам да го правя.
Сълзите отново се стичаха по лицето й.
— Роуан.
— Майкъл — прошепна тя. — Аз съжалявам. Аз съм тази, която падна в прегръдките ти. А сега спри да се притесняваш за мен.
— Не, не говори така. — Той понечи да се изправи, защото искаше да я прегърне, но тя нямаше да му позволи. Посегна през масата и хвана ръката й.
Заговори й нежно:
— Ако мислиш, че не обичам да те прегръщам, да бърша сълзите ти, значи не използваш силата си, Роуан. Или просто не разбираш човек като мен.
Тя потрепери, обгърна плътно гърдите си с ръце, бретонът й падна в очите. Изглеждаше толкова отчаяна, че му се прииска да я притисне към себе си и отново да я целуне.
— От какво се страхуваш всъщност? — попита я.
Тя отговори толкова тихо, че едва я чу:
— Че съм лоша, Майкъл, че съм лош човек, човек, който наистина може да вреди. Човек, в който дреме ужасно зло. Ето това ми казват моите сили, такива, каквито са.
— Роуан, не е грях, че си била по-добър човек от Ели и Греъм. И не е грях, че си ги мразела заради самотата си, че са те отгледали в изолация от всички, с които си свързана по кръв.
— Зная това, Майкъл. — Тя се усмихна, с топла, мила усмивка, пълна с благодарност и тихо примирение, но не вярваше в думите му. Чувстваше, че не може да види нещо изключително важно за нея, и сам го знае. Чувстваше, че се е провалил в това, точно както на борда на яхтата. Загледа се към дълбоката синя вода и после отново се обърна към него.
— Роуан, без значение какво ще стане в Ню Орлиънс, ние с теб ще се срещнем отново, и то скоро. Мога да ти се закълна пред цяла купчина библии, че ще се върна тук, но всъщност зная, че няма да стане така. Когато си тръгнах от Либърти стрийт, знаех, че вече няма да се върна там. Но ние ще се срещнем някъде, Роуан. Ако ти не можеш да стъпиш в Ню Орлиънс, тогава избери друго място и само кажи, аз ще дойда.