„Това е заради вас, копелета, там горе“, помисли той, докато гледаше водата, а после и прашното синьо калифорнийско небе, „вие създания, каквито и да сте, които няма да се върнете, за да ме водите. Ще ида в Ню Орлиънс, ще ви последвам. Но тук между мен и тази жена има нещо, което е само мое.“
Роуан искаше да го откара до летището, но той настоя да хване такси. Беше твърде далече, а тя бе уморена. Имаше нужда да поспи.
Той взе душ и се обръсна. Не беше пил от почти дванайсет часа. Направо невероятно.
Когато слезе долу, тя отново седеше на камината с подвити крака. Беше много хубава в белите вълнени панталони и още един от онези страхотни плетени пуловери, които я караха да изглежда още по-дългокрака и крехка, елегантна като кошута. Ухаеше нежно на някакъв парфюм, чието име той бе знаел някога и още харесваше.
Целуна я по бузата и я прегърна доста дълго. Бе по-голям от нея с осемнайсет години, може би дори повече. Почувства това болезнено ясно, почувства го, когато остави устните си отново да докоснат твърдата й закръглена буза.
Остави й листче, на което бе написал името на хотел „Пончартрейн“ и номера на стаята.
— Как мога да се свържа с теб в болницата или не е редно да го правя?
— Не, обади ми се. Проверявам съобщенията си постоянно. — Тя отиде до кухненския плот и написа номерата на тефтерчето за телефони, после откъсна страницата и я сложи в ръката му. — Ако ти създават трудности, просто им кажи, че очаквам обаждането ти. Ще ги предупредя.
— Дадено.
Тя отстъпи на крачка от него, пъхна ръце в джобовете си и наведе леко глава, когато го погледна.
— Не започвай да пиеш отново, Майкъл.
— Слушам, докторе — засмя се той. — Сега стоя тук и съм готов да ти го обещая, но след някоя и друга минута онези стюардеси…
— Майкъл, не пий в самолета, не пий и когато пристигнеш. Там ще те връхлетят спомени. Ще си на мили разстояние от всички, които познаваш.
Той поклати глава.
— Права си, докторе. Ще внимавам. Всичко ще е наред.
Отиде до куфарчето си и извади уокмен „Сони“ от едно отделение, провери и дали се е сетил да сложи книга за самолета.
— Вивалди — каза и пъхна уокмена и малките му слушалки в джоба на сакото си. — И моят Дикенс. Направо полудявам, когато летя без тях. По-добри са от валиум и водка, кълна се.
Тя се усмихна, най-прелестната усмивка на света, а после се разсмя.
— Вивалди и Дикенс — прошепна тя. — Само си представете.
Той сви рамене.
— Всички си имаме слабости. Боже, как може да си тръгвам? Луд ли съм?
— Ако не ми се обадиш довечера…
— Ще ти се обадя, дори по-скоро, отколкото можеш да си представиш.
— Таксито е тук.
Той също бе чул клаксона.
Прегърна я, целуна я, притисна я към себе си. И за миг като че не можеше да се отлепи от нея. Помисли си за онова, което бе казала, че те са причинили инцидента, че те са причинили амнезията, и някакъв мрачен хлад плъзна из него, нещо много подобно на истински страх. Ами ако просто забравеше за тях, завинаги, ами ако просто останеше тук с нея? Наистина беше възможност, беше избор.
— Мисля, че те обичам, Роуан Мейфеър — прошепна той.
— Да, Майкъл Къри. Мисля, че нещо подобно се случва и с двама ни.
Тя го дари с още една от нейните меки, искрящи усмивки и той видя в очите й цялата сила, която му бе въздействала така съблазнително през последните няколко часа, но и цялата нежност и тъга.
По пътя към летището слуша Вивалди със затворени очи, но това не му помогна. Мислеше за Ню Орлиънс, а после за нея; махалото се люлееше напред-назад. Беше му казала нещо толкова просто, но как го бе разтърсило. Сякаш всички тези седмици се бе приближавал до идеята за някакъв прекрасен мотив и цел, която служи на някаква висша полза, но тогава тя му бе задала няколко прости и логични въпроса и вярата му се бе разпаднала.
И все пак не вярваше, че инцидентът е бил причинен от някого. Вълната просто го бе повалила от скалата и той бе отишъл някъде, в селение, посещавано и от други, и бе открил онези същества, те също го бяха открили. Но те не можеха да нараняват хората, за да ги манипулират, сякаш са кукли на конци!
Тогава как ще обясниш спасението си, човече? Как ще обясниш нейното идване, сама на онази лодка, точно преди да мръкне, точно на онова място в морето?