Когато излезе от банята, толкова й се спеше, че едва осъзнаваше какво върши. Откри ризата на Майкъл захвърлена на леглото, онази, която бе свалил през нощта. Синя работна риза, но колосана и изгладена като официална. Това й хареса. Сгъна я грижливо и легна, като я притискаше в ръцете си — сякаш беше дете, гушнало любимото си одеялце или плюшена играчка.
Спа шест часа.
Когато се събуди, знаеше, че вече не може да остане сама в тази къща. Като че Майкъл бе оставил топлия си отпечатък върху всичко. Чуваше тембъра на гласа му, смеха му, виждаше огромните му сини очи, които се взират сериозно в нея през очилата с рогови рамки, усещаше облечените му в ръкавици пръсти да докосват зърната й, бузата й.
Беше твърде рано да очаква да се обади и сега къщата изглеждаше още по-празна след присъствието на неговата топлина.
Веднага се обади в болницата. Разбира се, имаха нужда от нея. Все пак беше събота вечер в Сан Франциско. Спешното на Общинската болница бе вече препълнено. Жертви прииждаха в центъра по травматология на Университетската от някаква верижна катастрофа на Магистрала 101, а в Мисионерската имаше няколко простреляни.
Още щом пристигна, в хирургията я чакаше пациент, интубиран и анестезиран — жертва на опит за убийство с брадва, който беше изгубил много кръв. Стажантът бързо четеше анамнезата, докато Роуан си миеше ръцете. Доктор Симънс вече бе отворил черепа. Още щом влезе в леденостудената операционна, Роуан видя, че той я посреща с облекчение.
Огледа добре присъстващите, докато протягаше ръце да й облекат стерилната зелена престилка и да й сложат латексовите ръкавици. Две от най-добрите сестри на смяна; на единия стажант му призлява; другият изглежда много развълнуван от случващото се; анестезиологът не й беше любимец, но го биваше. Доктор Симънс вече бе свършил доста добра работа.
А ето го и пациентът, анонимния пациент, повдигнат до нещо като седнало положение, с наведена глава и отворен череп. Лицето и крайниците му бяха напълно скрити под множество слоеве зелена памучна тъкан, освен двата голи, безпомощни крака.
Тя тръгна към главата на масата, към отпуснатото тяло, като кимна на думите на анестезиолога. После натисна с десния си крак педала, който настройваше огромния двоен хирургически микроскоп, фокусира го върху открития мозък, чиято тъкан бе разделена от блестящи метални щипки.
— Боже, що за ужасна бъркотия — прошепна.
Тих, деликатен смях.
— Тя знаеше, че ще дойдете, доктор Мейфеър — обади се по-възрастната от сестрите, — затова каза на мъжа си да продължава и да я халоса още веднъж с брадвата.
Роуан се усмихна зад маската, очите й се присвиха.
— Какво мислите, доктор Симънс? — попита. — Можем ли да изчистим всичката тази кръв оттук, без да изсмучем твърде много от мозъка на дамата?
И пет часа изобщо не помисли за Майкъл.
Беше два часът, когато се прибра. Къщата бе мрачна и студена, каквато и очакваше да бъде, но за първи път не мислеше за Ели. Не мислеше с болка и смущение за Греъм.
На секретаря нямаше съобщение от Майкъл. Това я разочарова, но не я изненада. Виждаше го съвсем ясно как се клатушка пиян на слизане от самолета. В Ню Орлиънс беше пет часът. Не можеше да се обади в хотел „Пончартрейн“.
„Най-добре беше да не мисли много за това сега“, реши тя, когато отново се запъти към леглото.
Най-добре да не мисли за документа в сейфа, който й забраняваше да се върне в Ню Орлиънс.
Най-добре да не мисли, че може да хване самолета и да иде при него. Най-добре да не мисли за Ендрю Слатъри, нейния колега, който все още не беше нает в Станфорд и със сигурност щеше да я замести в Университетската за няколко седмици. Защо, по дяволите, бе попитала Ларк за Слатъри тази вечер? Беше му се обадила точно след полунощ специално да го попита дали Слатъри си е намерил работа. Нещо ставаше в трескавия й малък мозък.
Беше три часът, когато отново отвори очи. В къщата имаше някой. Не знаеше дали я беше събудил звук, или вибрация, знаеше само, че там има някой. Цифрите на електронния часовник бяха единствената светлинка, освен далечното сияние на града. Силен напор на вятъра удари внезапно прозорците и донесе порой от искрящи пръски.